Ели КаРон
Есето на Фарисей (26)

Отново във вилата

Събраха се отново във вилата на професор Даскалов: чакаха само Кралев.

Пешев използва времето, за да запознае Даскалов с измененията в състоянието на Феран. С Алисия се бяха договорили хипнотичния сеанс да се състои вечерта. Следващият ден бе много натоварен. Погребението на Беров щеше да се извърши от 15 часа, в манастира. Сутринта се предвиждаше поклонение и опело в църквата „Св. София“, на което също трябваше да присъстват.

Чу се шумът от колата на Кралев, който паркираше зад вилата. После вратата се отвори с размах и той влезе в хола. Лицето му бе напрегнато, погледът — угрижен. Поздрави както винаги приветливо, но сдържано и седна на канапето до Даскалов. Веднага запали цигара. След малко се поотпусна в познатата обстановка и сред близките си хора.

— Нося лоши новини — каза Кралев. Анализът на веществото в шишенцето, намерено при кладенеца, показа наличието единствено на плацебо (субстанция без терапевтичен ефект). Това може да означава, че някой съзнателно е подменил таблетките нитроглицерин. Цанев е на проверка във фирмата, производител на лекарството. Фирмата е със седалище София. Малко вероятно е да е станала грешка, т.е. в партидата да няма нитроглицерин. За всеки случай цялата партида е спряна от продажба в аптеките на София и страната. Върху шишенцето и капачето има все още неидентифицирани пръстови отпечатъци. Ще се наложи майор Цанев да вземе отпечатъци на целия персонал и на болните. Не се обиждайте, но отпечатъци ще се вземат и от тук присъстващите. Такъв е редът и трябва да се спази, за което се извинявам на всички ви.

— Не се извинявай, Нягуле! — смъмри го Даскалов. — Установено е, че Беров е починал от естествена смърт. Поне според медицинското заключение това е безспорно. Но от лабораторния анализ следва, че някой му е „помогнал“. Липсата на нитроглицерин в пробата означава или пропуск при производителя, или че лекарството е подменено в санаториума. Ако е второто, то извършителят е действал съзнателно! Според закона това се квалифицира като предумишлено убийство.

— Госпожица Радклиф иска да направи съобщение — обяви Пешев, който до сега обсъждаше нещо с Алисия. Погледите на всички се насочиха към нея. Тя не чака да я подканят и пристъпи незабавно към същината на това, което имаше да им съобщи:

— Вчера предположих, че някои моменти от смъртта на Беров, които изглеждат напълно алогични, могат да бъдат резултат от фантазиите на човек с психически увреждания. Този човек е професор Бахманов или „Фарисей“, както предпочита да се нарича пациентът. — Алисия спря да отвори чантата си и извади пъстра книжка с детски приказки. — При едно от посещенията си при Бахманов — продължи тя, — попаднах на тази малка книжка, която прочетох, докато го чаках. Казва се „Японски приказки“. Ето, моля, разгледайте я преди да продължа. Обърнете внимание на приказката „Шестима едноименници“, която се намира на стр. 43-та. Нека някой, който чете добре, да я прочете на глас. Това няма да ни забави особено.

— Аз ще я прочета — предложи Ясен, като се присегна и взе книжката от ръцете й. Прочете няколко страници и погледна с недоумение към Алисия:

— Какво общо има между приказката, която четем и смъртта на Беров?

— Прочетете я, моля, до края и тогава ще ви дам необходимите разяснения.

Ясен продължи да чете, откъдето бе прекъснал:

„Хитреца взел подаръците и рекъл:

— Лесна работа. Извади трупа на Картоиграча от чувала и го закрепи пред вратата на Картоиграча. Почукай пред вратата и извикай с престорен глас: «Аз се прибирам». Неговата лоша жена ще почне да се кара и няма да отвори вратата. Ти вземи трупа, хвърли го в кладенеца, който се намира пред пътната врата и си иди.

Крадеца направил каквото го научил Хитреца. Почукал на вратата и извикал с престорен глас: «Жено, прибирам се. Отвори ми!» Жената на Картоиграча почнала да вика:

— Най-после върна ли се, скитнико? По-добре да не си се прибирал! По цял ден и по цяла нощ играеш на карти, а за къщата си не помисляш. По-добре да си умрял някъде и да си се преселил вече в пъкала!

Крадеца хвърлил трупа в кладенеца и избягал.

Жена му чула шума, изскочила и видяла мъжа си в кладенеца.

— Оле, боже, какво направих! Защо надумах такива лоши думи на мъжа си! Сега заради мене сложи край на живота си.

Тя се развикала, събрала съседите. Извадили трупа. Видели, че Картоиграча се удавил.

Разплакала се жената. Помислила, че наистина станала причина да се удави мъжът й.

Погребали Картоиграча.

Пожалило го цяло село.

Само Хитреца бил весел и доволен, че получил много подаръци, задето научил на ум и разум петимата едноименници.“

Ясен затвори книжката и погледите на всички в стаята се отправиха очаквателно към Алисия.

Тя не обичаше ефектните паузи и се зае веднага да опише драмата която се бе разиграла в санаториума.

— Около 21 часа вечерта на шести юни — започна тя — Беров внезапно се почувствал зле и позвънил на дежурната сестра — било ред за нощно дежурство на сестра Ана. На настойчивото му звънене не се отзовал никой. Силно изплашен, той се добрал някак до бунгалото на Карла, с която бил в интимни отношения. Беров почукал и тя веднага му отворила. Като видяла състоянието му, Карла го накарала да легне, дала му таблетка нитроглицерин (той винаги го носел в джоба си) и отишла да повика сестрата. Потърсила я в стаята на дежурния персонал, но там нямало никой. Отишла до будката на нощния пазач, където тя понякога се отбивала. Нямало ги — нито Ана, нито пазачът. Върнала се отново в бунгалото да нагледа Беров и установила, че той лежи неподвижно, с изцъклен поглед и провиснала уста, от която се стичала струйка бяла пяна.

Карла допуснала, че Беров може да умре във всеки момент. Изплашила се и отново отишла да търси дежурната сестра. Пак не я намерила. Отчаяна и близко до припадък, тя влетяла в бунгалото на Фарисей и му разказала, какво се е случило.

Фарисей още не си бил легнал и двамата тичешком се върнали при Беров. Не е нужно да си лекар, за да разбереш, че човекът умира. Фарисей отишъл да отключи кабинета на д-р Пешев, за да се обади на професора, а Карла останала в бунгалото си при Беров.

На настойчивите опити на Фарисей да се свърже с професор Даскалов, мобилният оператор му отговарял дежурно „няма връзка с абоната“. След още няколко напразни опита той прибягал до вилата на Даскалов. Къщата била тъмна: на тропането и виковете му не се отзовал никой. Вече съвсем объркан, поел обратно за санаториума да звъни на д-р Пешев. Но той също не вдигал мобилния си апарат.

Фарисей се върнал при изплашената до смърт Карла. Беров лежал, вече мъртъв, на разбърканото легло. „Всички ще си помислят, че е умрял по време на секс“ — твърдяла, хлипайки, Карла. Фарисей не знаел как да й помогне, а трябвало да се направи нещо. Тогава му хрумнал хитър план, скроен по разказа от малката книжка, която често четял на Лия. Предложил плана си на Карла и тя се хванала за него като удавник за сламка.

Двамата се заели да действат. Едва извлачили тежкия труп на Беров до бунгалото на Феран. Изкачили някак стъпалата и го облегнали на вратата, при което на Карла й прилошало. Фарисей я изпратил до стълбището и веднага се върнал обратно при Феран. Там почукал силно на вратата и се скрил зад ъгъла. След второто почукване и прибягване зад ъгъла, вратата най-сетне се отворила. Чул се удар от падане на тежко тяло и Феран се показал навън. Забелязал лежащия по гръб на стъргалката Беров и се надвесил над трупа му.

Фарисей бързо се отдалечил и си влязъл в бунгалото. Както и предполагал, не след дълго Феран почукал на вратата. Бил много уплашен и на един дъх разправил как Беров потропал, Феран му отворил, а той паднал назад и ударил главата си в металната изтривалка пред бунгалото. Главата му се сцепила и Беров умрял на място!

След тази скороговорка Феран се почувствал напълно изтощен и заревал с глас. Всъщност той напоследък винаги бил депресиран и малко му било необходимо, за да заплаче. Фарисей го успокоил и двамата направили опит да се свържат с професора или с Пешев — отново неуспешно. Сега Карла била извън подозрение, но Фарисей съвсем не очаквал реакцията на Феран — той получил истерична криза и настоявал да го отърве от трупа на всяка цена.

Фарисей продължил да домисля плана си в движение и предложил на Феран да завлекат Беров до манастира. Решили също да вземат всичко ценно от трупа — все едно, че бил ударен от злосторници по главата и ограбен. Така и направили: подпрели трупа на манастирската врата и почнали силно да бият клепалото. Когато, най-после, една от монахините дошла да попита кой е, Фарисей сложил носната си кърпа пред устата (както виждал да го правят във филмите) и поискал да говори с Игуменката, представяйки се за Кирил Беров. Веднага след това двамата с Феран избягали обратно в санаториума и оставили калугерките да се разправят с трупа.

Но не било писано нещата да свършат до тук. Всяко тяхно действие пораждало съответното противодействие!

Ето, че сега зазвънели телефоните: първо в кабинета на Даскалов, а после и в стаята на Пешев, която Фарисей се върнал да заключи. Той вдигнал машинално слушалката на телефона, сетил се каква каша е забъркал и понечил да го затвори. Но веднага съобразил, че е късно (бил се издал с вдигането на слушалката) и се обадил.

Оказала се игуменката, която съобщила, че Беров е припаднал пред вратата на манастира. Помолила веднага да го пренесат в санаториума. Фарисей приел обаждането като лице от персонала и хукнал при Феран. Той, обаче, бил напълно извън играта. Наложило се да почука пак при Карла. Двамата облекли по една бяла престилка, взели носилката и отишли да си приберат трупа. Така отново се оказали в началото. Раздрусали здравата Феран и дори го заплашили, за да им помогне да потопят Беров в кладенеца — все едно, че се е самоубил. С това, най-накрая, се приключила и среднощната им одисея.

Така, стъпка по стъпка, на подсъзнателно равнище, се получил спектакълът от приказката. Наложило се Фарисей, освен да дава съвети, да върши и цялата тежка работа. Скоро тримата спели, като че са прекопали нива. На другата сутрин Феран не издържал и отишъл да погледне в кладенеца…

Освен от разговора си с мен, Фарисей се притеснил и от раздвижването на полицията около манастира. Намерил подходящ момент и подхвърлил вещите, свалени при мнимия „обир“, в пощенската кутия. Монахините пък, провокирани от находката, потърсили за съвет професор Даскалов…

Алисия привърши разказа си. Бяха я слушали в пълно мълчание и без да я прекъсват. Това, което им разказа, бе така наивно и приказно-неправдоподобно! Дълго никой не проговори. После Кралев запали цигара, Ясен донесе бира, Цанев се присегна за пепелника — всички, които сякаш бяха заспали в омагьосаната вила, оживяха.