Ели КаРон
Есето на Фарисей (25)

Симон (продължение)

Разказът на Фарисей се прие по различен начин: Алисия не бе изненадана, Карла изглеждаше облекчена. Аз бях потресен!

Казвам се Янко Пърмаков. Приятелите ми в санаториума ме наричат още и „Симон“.

Познавам Кирил Беров от няколко години. В една от фирмите на сина му — Илия Беров, първа започна работа сестра ми. Впоследствие тя напусна, но остави добри впечатления с работата и лоялността си. На нея бяха доверявани банковите сметки на Беров и син: двамата притежаваха търговски фирми, офшори и много недвижимости. Сестра ми владее четири езика и има две магистърски степени. Завърши „Микроелектроника“ в Германия и „Финанси и контрол“ в България. Поради всестранните й умения и способности, тя ръководеше мениджмънта и балансите на фирмите им.

Когато се удави Илия Беров, сестра ми прецени, че работата й за възрастния Кирил Беров е безперспективна и замина за Германия. Място й във фирмата заех аз: Беров не се доверяваше на случайни хора. Работих за него седем години и станахме до такава степен близки, че когато заминаваше в чужбина, ми оставяше нотариално заверено завещание, с което осигуряваше основно съпругата си и разпределяше останалото имущество между фондацията, манастира и роднините си. После и жена му почина.

От известно време Беров боледуваше — получаваше сърдечни пристъпи, съпроводени със силен задух. Когато това положение стана нетърпимо, постави в ред финансите си (сметките му бяха предимно в чужди банки) и прекрати търговската си дейност.

Аз започнах работа в частна детективска агенция — Джей Кей Секюрити. Вече през агенцията Беров ме нае за свой бодигард. В това си качество го съпровождах навсякъде. Той постоянно се страхуваше за живота си и бях започнал да подозирам, че е станал параноик. Но последвалите събития доказаха, че е имал всички основания за това.

Берови, Кралеви и Даскалови, не бяха само съседи — свързваше ги тясно приятелство. Къщата на Беров в Бояна бе непосредствено до тази на Даскалови. В края на войната, когато София била обект на ожесточени бомбардировки, дядото на Нягул довел рота войници и прокопал тунел под трите къщи. Укрепил го с цимент и бетон, оборудвал го с няколко нара и една печка и поставил въздуховоди. Щом завиели сирените, трите семейства слизали в бомбоубежището. Тунелът и до сега съществува и свързва къщите.

Кирил Беров постъпи в санаториума по три причини: здравословното си състояние, близостта на манастира, където са погребани жена му и сина му и старата си дружба с професор Даскалов.

За камуфлаж подготвихме легенда, с която пристигнах в санаториума без да предизвиквам подозрения. Идеята дойде от медиите. По същото време вестниците тиражираха разказите на мъж, който твърдеше, че катализира водата и тя гори като бензин. Представяше опитите си от телевизионния екран и всички се чудехме как ние, българите, още не сме богати като емирите на Кувейт. Вода в Черно море колкото щеш! В отчаянието си хората викаха Неволята: трябваше им помощ и най-вече — самочувствие. Търсеха го в световното първенство по футбол, в екстрасенсите, в космическите дупки, а защо не и в изобретателността на българина — нали самият Джон Атанасов, бащата на компютъра, е българин!

Адвокатите на Беров оформиха легендата документално и аз веднага се вписах в обстановката: сближих се с Фарисей, Карла и Феран. Останалите болни в санаториума бяха значително по-неадекватни. Беров също предпочиташе тяхната компания (и особено тази на Карла). Така прекарахме около месец, преди той да почине внезапно и благодарение на моите приятели — атрактивно…

Според заведените помежду ни отношения, Беров ми даде последното си валидно завещание и други важни документи, за да ги съхранявам докато се върне от Америка. Но, след взломната кражба в жилището му, той стана твърде подозрителен и реши, че документите ще се пазят постоянно при мен.

Писмото, което така прибързано дадох вчера на Фарисей, бе един от тези документи. Самият аз бях объркан и раздвоен как най-правилно да постъпя. От една страна Беров ми нареждаше да не разкривам съдържанието на завещанието (притежавам нарежданията му, заверени нотариално), докато не станат известни резултатите от някои изследвания, а от друга страна бях длъжен да съдействам на полицията. В това състояние ме свари Фарисей и взе писмото, което разглеждах и чийто смисъл не можех да схвана.

Приятелите ми се мислят за различни от останалите болни в санаториума. Но и те са твърде безотговорни и далеч от реалността. Феран е сприхав, избухлив и агресивен дори когато е в най-добрата си форма. Карла е леконравна, повърхностна и лекомислена. Фарисей е сложна, многопластова личност. Той е признат учен, но покрай заниманията си в областта на антропологията е напълно превъртял.

Щом постъпих в санаториума, веднага попаднах на Фарисей и компания. Двамата обикаляхме близките околности (нещо, което се налагаше от естеството на задълженията ми като бодигард). Показа ми манастира и подробно ме запозна с историята и забележителните му иконописи. Запозна ме с персонала на санаториума и навиците на по-голямата част от него.

Напоследък той има нова страст — казва се Алисия Радклиф. Момичето си го бива: англичанка е, но в произхода си има и българско потекло. Оказа се, че Фарисей дълги години е кореспондирал задълбочено с баща й.

Тя пребивава в санаториума поради сърдечно-съдовото си заболяване. Даскалов го диагностирал при известни обстоятелства в София. Фарисей настоя да я приемем в нашето малко общество и ние, разбира се, се съгласихме.

Алисия е висока, стройна и грациозна. Косата й е светлоруса, има овално лице и мастилено-сини, с бадемова форма очи, които гледат прямо и преценяващо. Лицето й е изразително, но тя е предимно стегната и овладяна. В държанието й се забелязват дистанцираност и самодисциплина. Но тези качества на характера й са смекчени от магнетичния чар и страстната й българска природа, приглушени от английска коректност и възпитание.

Днес играхме бридж, но не играта я бе довела в нашата компания. Само в няколко разговора насаме с Фарисей тя разгада шарадата му. Дори аз не подозирах нищо, докато Алисия не го притисна до стената, позовавайки се на състоянието на Феран.

След разказа на Фарисей вече не ни се играеха карти. Първа стана да си ходи Карла. След нея ни напусна Алисия. Аз реших да поскитам, за да разсъдя върху поетата от мен отговорност и по-нататъшните си действия. Отправих се на посоки в гората и се озовах пред вилата на Даскалов. Бях изненадан като видях, че Алисия влиза във вилата. След нея пристигна колата на генерал Кралев. Останаха там около час и после заедно напуснаха вилата. Тръгнаха прегърнати по горската пътека над санаториума. Почувствах се неудобно като воайор, който тайно следи двойка влюбени. Обърнах се и поех по обратния път.