Ели КаРон
Есето на Фарисей (24)

На партия бридж

Събраха се на верандата в бунгалото на Фарисей. Той донесе нова колода карти, разпечата я и четиримата си теглиха по една карта. Карла и Симон изтеглиха най-силните карти, седнаха един срещу друг и Симон веднага започна да раздава. Присъствието на Алисия видимо го притесняваше. Още в началото на раздаването обърна карта, тя се оказа оньор и трябваше да започне отначало.

Известно време всеки преценяваше картите си. Симон отвори играта с „една пика“. Алисия анонсира „две кари“. Карла, която изглеждаше разсеяна и незаинтересована от играта, каза „пас“. Фарисей отговори с „две купи“. Симон пропасува и Алисия реанонсира „две пики“, с което посочи „сек“ в мажорен цвят. В играта останаха двамата с Фарисей и той продължи с „две без коз“, като зададе резонния въпрос в кой цвят е секът й. До тук нямаше изненади и тя анонсира „три трефи“: уточни, че секът й е в купи. Фарисей я запита за зоната и на неговите „три купи“, тя анонсира „три пики“, което свидетелствуваше за долната граница от 17–18 точки. После с „четири купи“ Фарисей продължи да я разпитва за контролите, а с „пет трефи“ Алисия му даде да разбере, че има шест контроли. Фарисей напираше за манш и обяви „пет купи“ — въпрос за дамите й. С „шест кари“ Алисия му посочи, че има три дами. Във възможностите на Фарисей бе да направи схема на ръцете й, след като вече знаеше, че тя разполага с три дами, шест контрола и максимум 18 точки. Той бе използвал поредицата от релета и единственото нещо, което му оставаше, бе да обяви шлем. Още с първото разиграване осъществиха манша.

Докато Фарисей пишеше, Симон отвори бирите.

— Анонса и разиграването бяха достойни за конкурса на списание „Бридж Уърлд“! — каза Фарисей.

— Отново не Ви липсва скромност! — засмя се Алисия. Ред й бе да раздава и тя взе втората колода карти. Разбърка ги с професионална въздушна рулетка и даде на Симон да цепи. Раздаде картите и огледа своите. Отвори с „две без коз“ и Карла веднага я контрира. Фарисей отговори с „3 кари“, като показа, че е „стейман“ — интересува се от мажорите й. Симон бе „пас“, Алисия обяви „три купи“ като указа четворната си купа. Този път и Карла пропасува, а Фарисей анонсира „четири трефи“ условно и тъй като Алисия разполагаше с четири спатии и четири купи — обяви „четири без коз“. Карла отново я контрира и Фарисей свали картите си. Алисия се справи безпроблемно с разиграването и играта приключи. Стана й неудобно, че толкова бързо направиха робер и предложи реванш.

Симон се съгласи веднага: държеше се непринудено и никак не се ядосваше, че губи. Беше около четиридесет годишен, висок мъж със спортно телосложение, облечен със стилни бермуди и тениска. Краката му бяха добре оформени, здрави и мускулести. Алисия го погледна в очите: бяха кестеняви и топли очи на голямо дете. От време на време в тях проблясваше превъзходно чувство за хумор: проявяваше се най-неочаквано, но винаги в точния момент.

Карла бе около 50-годишна запазена блондинка, облечена в бонбонено-розова блузка и синя мини пола. Носеше големи тъмни очила с дебели рогови рамки, които почти скриваха малкия й чип нос и тънко очертаните вежди. Ноктите на ръцете й бяха внимателно поддържани и лакирани също в розово. Елегантни сандали на бос крак завършваха тоалета й. Тя бе разведена, без деца, изоставена от близките си самотна жена. Обичаше да се шегува, че когато умре иска да я кремират. — Такава красота не е за червеите! — кискаше се Карла. И тя, като Фарисей, бе холеричка: непрекъснато жестикулираше, смееше се неуместно, понякога дори истерично. Беше изпила едно шише бира и вече пиеше второто.

Алисия подхвана разговора, заради който бе дошла:

— Господин Бахманов, трябва да говоря с Вас и с Карла! Разговорът ни не може да се отлага — нещата вървят от зле по-зле. Феран е болен и само двамата ще му помогнете. В противен случай рискувате да го убиете!

Симон вдигна очи от листа, където пишеше и я погледна учудено:

— Какво говорите, госпожице Алисия! Какво общо имат Фарисей и Карла със заболяването на Феран?

— Много общо и те го знаят. Замисълът на господин Бахманов е гениален, но се провали. Феран се чувства виновен и потиска вината си, като е изпаднал в дълбока депресия, от която може никога да не излезе!

Фарисей невинно се обърна към Алисия:

— Защо мислите, че имам отношение към болестта на Феран?

— Безсмислено е да отричате участието си в този безумен театър! По-добре е да си изясним нещата и да вървим при следователя. Твърдите, че с Даскалов сте приятели и той дълбоко Ви уважава? Не трябва ли и Вие да му засвидетелствате подобно уважение? Даскалов е в трудна ситуация, господин Бахманов, в която е попаднал с Ваше съдействие!

Изведнъж Симон стана сериозен. Прибра картите от масата и се обърна към Фарисей:

— Вчера ми довери, приятелю, че можеш „да разкажеш това-онова“ за смъртта на Беров. Какво означаваха думите ти? Спомняш си, нали, когато ми поиска писмото. Къде е това писмо сега?

Карла и Фарисей мълчаха. Първа се пропука защитата на Карла:

— Да им разкажем какво се случи, Фарисей: не издържам повече! Кирил Беров умря вследствие остра сърдечна недостатъчност — потвърди го и д-р Пешев.

— Добре, така да бъде! Ще ви разкажа точно какво се случи в онази нощ. Аз и Карла ще дадем показания, ако с това ще помогнем на Даскалов. Всъщност, замисълът бе съвсем безобиден, но събитията излязоха от контрол заради Феран… Отвори по една бира, Симон — обърна се Фарисей към приятеля си, — и се приготви да научиш най-невероятната история, която си чувал някога…