Ели КаРон
Есето на Фарисей (20)

Във вилата

Когато влезе в задимената стая, Кралев говореше нещо по телефона. Мъжете седяха със сериозен и съсредоточен вид. Нямаше го предишното им, малко лековато, настроение. Даскалов й предложи място на канапето до себе си.

На креслото отсреща седеше непознат мъж, приблизително на възрастта на Нягул. Беше висок и добре сложен, имаше къдрава коса с цвят на зряла ръж, волево лице с четвъртити челюсти и приятен загар на лицето. Той й се представи:

— Казвам се Ясен Даскалов, госпожице Радклиф. Приятно ми е да се запознаем!

— Брат ми е хирург — намеси се професорът, — първокласен специалист в областта на черепно-мозъчните операции.

Нягул затвори телефона, седна и приветливо й се усмихна:

— Ние вече се тревожехме за теб, Алисия! — укори я полушеговито той и после се обърна към присъстващите:

— Както знаете, майор Цанев е длъжен да пази следствена тайна. Но в случая с Беров тя не се налага. Патоанатомичната експертиза установи, че причината за смъртта е масиран сърдечен инфаркт. От друга страна има редица странности, които не намират своето обяснение. Затова майорът помоли за компетентното ви мнение и пълно съдействие. Той допуска, че редица аномални проявления се дължат на болните от санаториума. И именно тук се нуждае от вашата помощ.

— Беров е починал между 21 и 22 часа на 6 юни от сърдечен инфаркт — продължи Нягул. — В дробовете му няма вода, което значи, че той не се е удавил. Но има да се изясняват травмите по тялото му, нанесени вече след смъртта. Тилът му е сцепен хоризонтално от продълговат, остър предмет. Има рана на челото и е влачен по циментовата алея, която води към шосето. Токовете на обущата му са изтрити по ръбовете, а грайферите — набити с песъчинките от алеята. И накрая, вече мъртъв, е бил хвърлен в кладенеца!

— При повторния оглед са взети за анализ клетъчни проби, които още се изследват. Ще се анализират космите и слюнката по възглавницата, която донесе кучето. В интерес на работата ще се информираме взаимно, освен ако не възникнат нови обстоятелства и случаят се криминализира — завърши Нягул.

— Открихте ли някави улики при огледа вътре в кладенеца и около него? — запита го Ясен.

— Интересен е този кладенец, Ясене! Вие виждали ли сте някога дъното му? То представлява монолитен каменен блок, при това необикновено гладък, като полиран! Водата извира някъде отгоре и отстрани: каптажът не е под кладенеца.

— Колкото до уликите — продължи Нягул, — почти нищо, ако не се смята малко аптекарско шишенце, с неизвестен субстрат на дъното. Лекарството според етикета е нитроглицерин. Открито е при огледа в тревата около кладенеца. Може да е изпаднало от джоба на Беров, когато е бил влачен. Намериха се капачето на шишенцето, очилата на Беров и една почти унищожена снимка. Веществените доказателства са пратени за анализ в лабораторията.

— По-важно е какво не сме открили — намеси се майор Цанев. — Дъното и стените на кладенеца са гладки, нямат издатини и остри ръбове. Следователно нараняванията по главата предхождат попадането на тялото в него. Нещо, което преди не можеше да се твърди с положителност, тъй като трупът бе престоял във водата. Не се намери портфейлът му, за който предполагахме, че е зарит в тинята. Нито златния ланец, спомен от сина му, с който той не се е разделял. Липсва също и венчалната му халка.

— В такъв случай може ли да е било обир? — отново се обади Ясен.

— Съществува и такава хипотеза, но аз я намирам за несъстоятелна — отговори му Цанев. — Защо крадецът ще разнася из санаториума човек, вече починал от естествена смърт? И защо при това ще го хвърля в кладенеца?

— Например за отмъщение — предположи Даскалов.

— Възможно е, но малко вероятно. След смъртта на жертвата, убиецът губи контрола си върху нея — тогава защо ще го прави? Освен ако е ненормален!

— Д-р Пешев — намеси се Алисия, — бихте ли ни описали заболяването на Бахманов?

Пешев се изненада когато чу, че се обръщат към него. Погледна въпросително към Даскалов. Той му кимна утвърдително и Пешев уточни:

— Бахманов е в началния стадий на сложно личностно разстройство с прояви на параноиден синдром. Манията за величие и специална мисия се съчетават у Бахманов с борба за утвърждаване: непреклонна и активна. В случая бълнуването съществува наред с правилното поведение и съхранената трудоспособност — така наречената мономания или парциална лудост.

— А бихте ли ни разказали нещо повече за клиничната картина на заболяването, докторе?

— Образната пластичност и афектност на разстройството са по-слабо изразени в сравнение с периодичната шизофрения — продължи да обяснява професионално д-р Пешев. — Негативните нарушения се задълбочават след всеки следващ пристъп. Протичането на болестта с времето придобива почти непрекъснат характер. В някои случаи негативните явления, възникнали след първия пристъп, остават непроменени. Всички следващи пристъпи протичат почти еднотипно.

— Какво лечение прилагате на Бахманов, д-р Пешев?

— Определих формата на заболяването и стадия като начален. Прилагам инсулинотерапия, съчетана с психотропни средства и по-специално Сероквел, който се понася леко от организма и осигурява нормален живот на болния. В санаториума практикуваме и лечение чрез трудова терапия. Бахманов работи добре на компютъра. Възложих им, на двамата с Пърмаков, да систематизират шизофренните прояви, представени в санаториума и да класифицират симптомите им. Бахманов започна да пише и есе, при това доста сполучливо. Накрая — оставих го да се изявява и като лидер на група болни от санаториума.

— А как попадна Бахманов в санаториума? — зададе следващия си въпрос Алисия.

Пешев отново притеснено погледна Даскалов. Професорът му кимна утвърдително и той й отговори:

— Участвал е в разработката на съмнителен „научен“ проект, като заложил и имот, за да го спонсорира. По тази причина близките му са го поставили под попечителство и на лечение в санаториума.

— Благодаря, д-р Пешев, за изчерпателния отговор — кимна Алисия и се обърна към професор Даскалов:

— Аз не съм психиатър, професоре — уточни незабавно тя. — Специализирала съм в областта на психологията. Днес посетих Бахманов и вече имам отговор на някои въпроси. Сигурна съм, че известни моменти от смъртта на Беров са инсценирани от Бахманов! При това без умисъл и с най-добри чувства. Той иска на всяка цена да играе лидерска роля в обкръжението си. Ще бъде голям удар за него, ако сега му заявим, че сме разгадали действията му. Законът не преследва психично болните, а състоянието му не следва допълнително да се влошава. Затова, ако ми позволите, ще се опитам да го провокирам, за да направи пълни признания.

Никой не очакваше подобен обрат в разговора. Нягул заяви категорично:

— Трябва да бъдеш внимателна, Алисия. При всяко разследване има етапи вън от контрол!

— Обещавам! — отсече Алисия. — Но сега ме извинете — закъснявам за вечеря.

— Аз ще те изпратя — предложи й Нягул. — Не бива да ходиш нощем сама в гората!

Навън се бе стъмнило. На поляната пред къщата свиреха щурци. Откъм манастира се чуваше квакане на жаби и хорът им озвучаваше нощта. Навсякъде кипеше трескав живот. Закъснял бръмбар се блъсна в ухото й и падна в тревата, където щеше да лежи до сутринта.

Двамата вървяха мълчаливо. Свежият въздух миришеше на бор и на цъфнала липа. В листата на вековните дъбове с тих шепот се носеше вечерен бриз. Юнската нощ бе прекрасна! Алисия спря и се обърна с лице към Нягул. Зарови глава в ямката между рамото и шията му, в острата му и гъста коса. Той я прегърна и нежно обхвана лицето й с длани. Целуваха се дълго и страстно — докато останаха без дъх…

Това бе тяхната гора и тяхната нощ…