Ели КаРон
Есето на Фарисей (17)

Фарисей

Денят стана забележителен изведнъж с три неща: в стаята за почивка бе инсталирана нова кафемашина „Де Лонги“, в кухнята — микровълнова печка, а бунгало №18 в отделението за сърдечноболни има нова обитателка. Казва се Алисия Радклиф, англичанка е и играе бридж! Толкова разбрал Симон, когато й занесъл вестник (вестниците тук се получават следобед), но пристигнал Даскалов и я отвел в кабинета.

Сега бе мой ред да й се представя. Седях и обмислях ходовете си в беседката, когато към мен се присъедини Карла. Тя също се бе запознала с новата пациентка: намираше я очарователна. Дотук, следователно, само аз изоставах. Реших, че няма да е уместно да я заговоря пръв, а това ще стане при случай, непринудено. След като взех това мъдро решение, аз тръгнах да се поразходя из околностите на санаториума. „Случайно“ минах покрай бунгало № 18. Пак „случайно“ изпуснах в тревата носната си кърпичка, замотах се да я търся и с действията си привлякох вниманието на момичето, което четеше книга на верандата.

Мисля пропуснах да кажа, че пред всяко бунгало има веранда, оградена с дървени перила и три стъпала откъм циментовата алея. Пред първото стъпалото е зациментирана метална стъргалка — много необходима, когато завали дъжд и наоколо се разкаля. Отляво върху верандата са разположени дървена пейка и малка масичка; отдясно — шезлонг за слънчеви бани и плажен чадър. Всичко е устроено така, че болните да се чувстват максимално комфортно.

— Извинявайте за безпокойството — рекох. — Изгубих си кърпичката. Мога ли да Ви попитам какво четете? Апропо, в санаториума има компютър. Ако желаете може да го ползвате. Инсталирали сме интернет и скайп: имаме връзка с чужбина, включително и с Англия!

Междувременно продължавах да се правя, че „търся“ из тревата, а контактът ми до тука бе видимо едностранен. Когато намерих и сложих кърпата в джоба си, вече нищо не оправдаваше престоя ми пред бунгалото.

— Вие сте Фарисей, нали? — усмихна ми се мило момичето. — Запознах се с приятелите Ви: Симон и Карла. Те ме разведоха из санаториума и ми разказаха за Вас и за Феран. По думите им Феран е едър, висок два метра и значи — Вие сте Фарисей. Искате ли да седнете на верандата, професоре? Аз скучая, а както знам Вие сте известен учен, социалантрополог и интересите ви са разностранни. Ще ми е приятно да обсъдя с колега някои аспекти на съвременността.

Внимателно остъргах обущата си (в гората бе влажно и кално), качих се на верандата и без да чакам покана, седнах на плетения шезлонг:

— Аз не съм суетен човек, госпожице…

— Алисия Радклиф — представи се тя и протегна ръката си. Аз поех подадената ми ръка и учтиво се поклоних:

— Стефан Бахманов, на Вашите услуги! Та какво Ви казвах? Ах, да! Аз не съм суетен човек, госпожице Радклиф, но с гордост ще заявя, че се познавам с баща Ви! В периода 1972–85 година ние водихме оживена кореспонденция по редица въпроси, касаещи древни култури, цивилизации и митове на балканите. От професор Даскалов научих, че вероятно ще останете в санаториума. — Алисия все така насърчително мълчеше, та аз подхванах друга тема:

— Професор Даскалов е необикновена личност — една от българските легенди! На 14-годишна възраст е участвал във войната: нарекли са го „детето на полка“! Завършил медицина в Русия, специализирал вътрешни болести в Англия и сърдечно-съдови заболявания във Франция. Сега професор Даскалов е световно признат авторитет!

Алисия се усмихна мило, при което на бузите й се появиха две очарователни трапчинки. Но това, което каза надмина и най-смелите ми очаквания:

— Запозната съм с лекциите, които сте чел в Алма Матер, професор Бахманов. Ще ми е приятно да разискваме по някои от застъпените от Вас теми. Знам също, че обитавате бунгало №1, непосредствено зад моето. Двамата, така да се каже, сме съседи. Обещавам да Ви посетя. Мога да се включа и в карето за бридж, ако ме приемете в отбора.

— Аз съм голям почитател на играта, госпожице Радклиф. Написал съм ръководство по бридж! — казах колкото се може по-скромно. — Ще намерите ръководството ми в компютъра. Прочетете го, за да уеднаквим контрактите^[8] си.

Мисля, че денят наистина бе забележителен! Време е за процедури, после ще ида до рудника, за да набера гъби и (кой знае?) надвечер може да ме посети Алисия!