Ели КаРон
Есето на Фарисей (14)

Санаториум „Света Мина“

Генерал-майор Нягул Кралев даде последни нареждания на заместника си и по навик прегледа полицейските сводки. Така, около 10 часа сутринта на 7 юни, той научи за произшествието в санаториума „Св. Мина“. Трупът на Кирил Беров — един от най-богатите българи, бил открит в кладенеца на санаториума!

Обади се незабавно в дирекцията на Национална служба „Полиция“. Отговориха му, че генерал-майор Камен Палиев и оперативно-следствената група са в района на местопроизшествието. Извършено е вече първото следствено действие: районът е отцепен и дознателят е съставил акта за разследването. Чакат се съдебния лекар, следователя и прокурора, за да се образува предварителното производство и се започне огледа, претърсването и разпита на свидетелите. В качеството им на поемни лица са привлечени нощния пазач на санаториума и една от медицинските сестри.

От случая се интересувал лично Министърът на вътрешните работи. Наредил да му се докладва незабавно — още след първите резултати. „Направо тежката артилерия и пълното представителство на службите!“ — помисли притеснено Нягул Кралев. Качи се на служебния си автомобил и 50 минути по-късно вече паркираше в санаториума.

Поради голямата обществена значимост на лицето Кирил Беров, тук присъстваха: генерал-майор Камен Палиев, Директор Национална служба „Полиция“, майор Георги Цанев, дознател от МВР и ръководител на оперативно-следствената група, майор Иван Коларов, началник следствена лаборатория и капитан Свилен Русев, технически експерт. Майор Цанев бе измежду малкото офицери от НСП, специализирали в Скотланд ярд и Международната правоприлагащата академия в Роузуел, САЩ. Действията му в оперативно-следствената работа и полицейското производство изглеждаха като от друга планета. Някои харесваха новаторския му подход, други му завиждаха и дори му се подиграваха. Е, за всичко си има първи път! Дознанието се провеждаше от майора, експериментално, преди още да е преминало към полицията: експериментът бе рожба на Главния секретар.

Генерал-майор Палиев погледна изпитателно към Нягул Кралев, кимна и с нищо не показа неудоволствието си. В МВР не бяха тайна близките, почти роднински, отношения на Кралев с професор Даскалов. Затова и Главния секретар не му възложи случая — боеше се от конфликт на интереси.

Цанев се зае с тактическата организация на огледа на местопроизшествието. Почти веднага пристигнаха следователят, прокурорът и линейката със съдебния лекар. Майорът откри процедурата и обясни откъде ще започне статичния оглед: откъм кладенеца, без да се изменя положението на трупа. Той отвори следственото куфарче и извади фотоапарат, портативен диктофон и ноутбук. Раздаде пластмасови ръкавици, полиетиленови торбички и картонени кутийки на екипа, гумени лентички за обувките, за да не се смесват следите им с тези от местопрестъплението и започна да диктува в микрофона, окачен на вратовръзката му:

„Днес, 07 юни 2003 година, в 11 часа и 20 минути, под ръководството на майор Георги Цанев, дознател от СДВР, се извършва оглед на местопроизшествието в частния санаториум «Св. Мина», собственост на професор д.м.н. Тодор Даскалов.

На огледа присъстват: генерал-майор Камен Палиев, Директор НСП, генерал-майор Нягул Кралев — Директор НСБОП; Петър Найденов — от столичното следствие, Георги Алипиев — от столичната градска прокуратура, майор Иван Коларов — началник следствена лаборатория; капитан Свилен Русев — технически експерт; д-р Христо Кабакчиев — съдебномедицински експерт и полицаите: лейтенант Любомир Тафров и сержант Продан Колев от РДВР — Кремиковци; поемните лица: Димитър Мъндов, нощен пазач, живущ в гр. София, район Люлин, ул. «Захари Стоянов», бл. 407, вх. «Б» и сестра Ана Попангелова, временно живуща в санаториума — и двамата служители от санаториума; като свидетел е привлечен Юлиян Герджиков, пациент по прякор «Феран», открил трупа. Същият е жител на гр. Пловдив, район Централен, бул. «Марица» № 34. За последния лекуващият му лекар д-р Пешев потвърди, че в момента е в ремисия и може да даде показания.“

Цанев избърса потта от лицето си и продължи:

„Кирил Беров, 76-годишен предприемач и бизнесмен от град София, живущ в гр. София, ул. «Батенберг» №7, етаж 3, ап. 17, е открит мъртъв в кладенец в района на санаториума «Света Мина». Кладенецът е без капак — последният е свален и се намира на земята.

Трупът е открит около 9,30 часа на 7 юни 2003 г. от Юлиян Герджиков с прякор «Феран», пациент на санаториума. Герджиков е уведомил за находката дежурния лекар — доктор Александър Пешев. Докторът се обадил в РПУ Кремиковци в 9,52 часа на 07 юни 2003 г.“

Цанев си пое дъх, кимна приветливо на Кралев и продължи да диктува, откъдето бе прекъснал:

„На мястото в 10,30 ч. първи са пристигнали лейтенант Любомир Тафров и сержант Продан Колев и са отцепили район в радиус от триста метра, достигащ до първите бунгала.

Петдесет минути по-късно, в 11 часа и 20 минути, ръководителят на оперативно-следствената група, майор Георги Цанев, даде ход на разследването и разпореди статичния оглед на местопроизшествието.

Тримата: дознателят — майор Георги Цанев, началникът на следствената лаборатория — майор Иван Коларов и техническият експерт — капитан Свилен Русев фиксираха, обозначиха и направиха обзорни, ориентиращи, възлови и детайлни снимки на трупа и на следите в района, където бе намерен. Огледът започна от кладенеца и се извърши в посока бунгалата и вилата на д-р Даскалов — кръгово.

Трупът на Кирил Беров плува в кладенеца с главата надолу. Над повърхността на водата се виждат глезените на краката и обувките му. Причината тялото да не потъне изцяло в кладенеца е въжето на кофата, което се е навило около левия глезен на трупа.

В 11 ч. и 55 минути статичният оглед на местопроизшествието е приключен. За предварителната проверка — майор Стефан Цанев.“

Цанев спря да диктува, отвори преносим компютър и се зае да скицира мястото около кладенеца. За отправни точки прие едно широколистно дърво, канара, последното бунгало от първата редица и самотен бор.

„12 часа и 15 минути — отбеляза той. — Диктуването е прекъснато за двадесет минути, за което време майор Цанев скицира местопроизшествието и се започна динамичния оглед. Майор Коларов свали обувките и чорапите на мъртвеца за изследване на микроследи. С помощта на полицаите Продан Колев и Любомир Тафров трупът е изваден от кладенеца и положен върху носилка. Мъртвецът е носел сив костюм, бяла риза без вратовръзка, черни памучни чорапи и черни кожени обувки с връзки. При първоначалния оглед на дрехите не се констатират разкъсвания, петна от кръв или други замърсявания. Външните джобове на сакото и тези на панталоните му са празни. Съдебномедицинският експерт, доктор Христо Кабакчиев, започва първоначалния оглед на трупа.“

„Мъртвецът е на видима възраст около 75 години — каза д-р Кабакчиев в диктофона, закачен върху ревера на мантата му. — Устните му са посинели, а кожата на лицето — сиво-бяла. Има петънца в очите и по клепачите. Може да се предположи, че е починал от масиран сърдечен инфаркт или задушаване. Rigor mortis^[4] е обхванал цялото тяло. Livor mortis^[5] е разпределен равномерно. По гърба на трупа има кръвонасядания и отоци. От това може да се заключи, че след спирането на сърдечната дейност, респективно — циркулацията на кръвта, мъртвецът е бил най-малко час — час и половина в легнало положение. Откъдето следва, че трупът е местен от местопроизшествието, а в кладенеца е попаднал едва след смъртта.“

Доктор Кабакчиев пъхна ръцете си под тила на Беров, опипа го, повдигна и огледа внимателно главата му и продължи да диктува:

„На тилната част на главата има дълбока прорезна рана от остър предмет. Раната е получена след смъртта: няма следи от кървави съсиреци, оток или синини. На челото на трупа има охлузвания и вдлъбнатина, като след падане и удар върху твърд предмет, също получени след смъртта: няма посиняване и кръвонасядане по кожата на челото.“

След това Кабакчиев отвори служебната чанта, извади термометър, тънка връв от сезал и я върза към термометъра. Пусна термометъра в кладенеца и засече часа. След шест минути го изтегли, погледна скалата, а после преценяващо огледа трупа, дрехите и ръста му, като приблизително определи килограмите на мъртвеца. Изчисли нещо на ум:

„Ако се съди по килограмите му, температурата на тялото и температурата на водата в кладенеца, починал е около 22 часа на 6 юни 2003 година.“ — заключи съдебният лекар.

— Повече при аутопсията — каза доктор Кабакчиев извън протокола. — Във всеки случай не е паднал сам в кладенеца. Някой трябва да му е помогнал!

По нареждане на Цанев, полицаите сложиха трупа в найлонов чувал, затвориха ципа и го качиха в линейката. Колата незабавно потегли към моргата.

„Заключенията на съдебномедицинския експерт при предварителния оглед на трупа на Кирил Беров се прилагат към протокола — каза Цанев в диктофона. — Продължавам динамичния оглед комбинирано: по зоновия метод и по метода на решетката едновременно, поради голямата площ на обекта.“

Капитан Свилен Русев пръв откри в тревата близо до кладенеца пластмасово капаче от аптекарско шишенце. Цанев засне местонахождението и находката, а майор Коларов от криминалната лаборатория опакова капачето в книжен плик. Той прикрепи самозалепващ се бял етикет върху плика, описа какво се съдържа в него, кой го е намерил и означи находката като доказателство №1. Техническият експерт снемаше отливки от отпечатъците около кладенеца. Това щеше да отнеме доста време, защото ги имаше в изобилие върху влажната почва. Заровено в тинята, майор Коларов откри стъклено шишенце с няколко бели таблетки на дъното. Процедурата се повтори: Цанев снима, а Коларов описа и втората находка, опакова я грижливо и я постави в картонена кутийка.

Вече приключваха, когато пристигна професор Тодор Даскалов. Цанев му връчи заповедта на прокурора за оглед и претърсване на санаториума, след което го запозна със съдебномедицинския експерт и ги остави двамата да обсъждат състоянието на трупа. Той самият се отправи към административната сграда, влезе в столовата и седна на една маса. Зае се да попълни типовата бланка и да оформи служебния протокол за огледа на местопрестъплението.

След като се запозна с оперативната обстановка, Нягул Кралев отиде в Министерството на вътрешните работи и влезе направо при Главния секретар. Поиска разрешение разследването да се поеме от НСБОП и го мотивира с особеното положение на Кирил Беров в обществото: неговото непомерно богатство и липсата на пряк наследник го прави удобна мишена на всякакви съмнителни финансово-икономически интереси и криминални структури. Не може да се изключи и версията, че е жертва на организираната престъпност.

Главния секретар потвърди, че предварителната проверка е възложена на генерал-майор Палиев и оперативния екип под ръководството на майор Цанев:

— Можеш да контактуваш с генерал Палиев — пряко или чрез заместниците му. Цанев ще те информира за хода и резултатите от оперативно-издирвателните действия. Но най-добре е да си гледаш отпуската — едва ли случаят ще се реши за десет дни.