Ели КаРон
Есето на Фарисей (13)

Кремиковски манастир

Седнаха непринудено, направо върху тревата, на импровизирана закуска под клоните на сенчесто дърво. Манастирската обител бе разположена на 30 км северно от София, в южните склонове на Стара планина. Точно срещу тях се виждаше църквата — еднокорабна сграда без купол. Плануваха да я разгледат веднага след посещението си при д-р Даскалов.

Алисия едва сега забеляза малка вила по-нагоре вдясно по шосето. Спретната двуетажна постройка, кацнала върху наклонен терен с голям, сенчест двор. Тясна циментова пътека се виеше между дърветата, а от двете й страни се стичаха каскади пъстри цветя. Непосредствено зад нея започваше стръмен баир, обрасъл с широколистна гора, тук-там изшарена с тъмнозеленото на бора.

— Зад баира се намира санаториумът на д-р Даскалов — поясни Академика. Може да се поразходим дотам, но след като разгледаме манастира.

Станаха, прибраха останалата храна в колите и се упътиха към вилата. Там дамите щяха да се освежат, а мъжете — да изпият по чаша хубаво вино и да изпушат по една пура.

Д-р Даскалов ги очакваше в малка беседка по средата на двора. На кръглата дървена маса бяха подредени панерчета с пресни плодове, бисквити асорти, купички с домашен мед, няколко вида сирена, вино и безалкохолни напитки.

Докторът се поклони учтиво — най-напред на дамите, а след това приветства сърдечно и мъжете.

Всички се настаниха около масата, доволни от спокойствието на мига и от великолепния изглед към София. И най-вече: свободни от принудителното позьорство, наложено им от участието в политическия живот на страната. Започваше един прекрасен ден, неприкосновен и посветен само на тях, извън проявите им на публични личности. Чувстваха се удобно. Къщата бе стара, в нея витаеше споменът за други времена, когато е била обитавана от фамилията на виден български държавник. Доктор Даскалов, далечен потомък на рода, я бе реституирал, обновил и пребиваваше в нея почти целогодишно. Зад вилата, скрит от дърветата, се разполагаше частният му санаториум.

Програмата им включваше и посещение в „Св. Мина“, както се наричаше медицинското заведение. Алисия възнамеряваше да дари микровълнова печка и кафе-машина на персонала.

— Радвам се отново да Ви видя, госпожице Радклиф! — обърна се професорът топло към нея.

— Нима вече се познавате? — учуди се съпругата на министъра.

— Запознахме се при доста необичайни обстоятелства — отговори й любезно Даскалов, но не уточни и отново се обърна към Алисия. — Не съм се надявал да Ви видя, но какво да се прави — светът е малък. Вземам повод от срещата ни отново да предложа услугите си.

Намекът бе дискретен — само между Даскалов и нея, но това я върна към катастрофата, към Нягул и към предишната нощ. Чувствата нахлуха внезапно и тя пламна, сякаш я изгаряха! Овладя се и вече със спокоен глас каза:

— Обещавам Ви в най-скоро време да се видим. Дотогава ще се пазя от всякакви вълнения! — и тя прекрати разговора като го попита къде могат да се освежат и да оправят тоалетите си.

Когато се завърнаха, атмосферата в беседката бе променена. Мъжете дискутираха оживено, но се умълчаха още щом ги видяха да се приближават.

— Предлагам да се върнем и да разгледаме манастира — каза делово Академика. — Налага се професорът да отиде веднага в санаториума. В създалата се ситуация ще пренебрегнем условностите.

Двете дами спокойно приеха промяната в програмата им. Алисия бе заинтригувана, но с нищо не го показа. Сбогуваха се с професор Даскалов и тръгнаха надолу по шосето.

В околностите на манастира личаха останките на стара крепост. Алисия извади фотоапарат и започна да ги снима. Самият манастир бе изграден върху голяма, полукръгла скалиста тераса. От нея се откриваше чудесна гледка към софийското поле и столицата. Тя направи няколко панорамни снимки и групичката се насочи към портата, където вече ги очакваха.

Посрещна ги игуменката и се зае да ги разведе лично.

— Църквата е построена през четиринадесети век — започна разказа си игуменката. — Построил я един от последните български царе — цар Иван Александър. През 1382 година София паднала под турско владичество и манастирът бил разрушен. През XV век местен аристократ възстановил малката църква „Свети Георги“ и я изографисал в памет на децата си Тодор и Драгана. Радивой (така се казвал боляринът) дарил на манастира мощите на Св. Георги Нови Софийски. През 1503 година земетресение срутило притвора и останали само част от стенописите. Фреските били изписани отново чак през XIX век. След Освобождението през 1879 г. тук се заселили монахини от Вардарска Македония. Те построили църквата „Покров на Света Богородица“ и новите манастирски сгради…

Групата тръгна на обиколка из църквата. Най-старите й стенописи датираха от 1493 г. и покриваха източната страна на преддверието и наоса. В преддверието, откъм северната му страна, бяха изписани образите на ктиторите: на Радивой, жена му и на двете му деца.

В абсидата се спряха да разгледат „Богородица Ширшая небес“, пояса от медальони и четирите литургисти. По страничните стени бяха изографисани светци, воини и лечители, а над тях — отново пояс от медальони на светци.

В притвора бе нарисувано изображение на патрона на църквата — Св. Георги, а над входа — сцената „Успение Богородично“. Отдясно на Успението бе изографисан Архангел Михаил с меч в ръката, а отляво — Св.св. Константин и Елена.

Възхищаваха се на прекрасните иконописни образци, датирани от XV–XIX век. Алисия не можеше да откъсне поглед от стенописа с изображението на Архангел Михаил. Очите на светеца гледаха дистанцирано и тъжно, мъдро и разбиращо, безнадеждно и ведно с това — с упование, че божиите твари ще достигнат божията мъдрост. Но засега светецът изглеждаше скептичен — леко приповдигната му дясна вежда сякаш вещаеше, че за това ще са нужни стотици поколения…

Все пак не бе ли малко високомерен Архангелът?

Докато разглеждаха манастира, се бе свечерило и екскурзията вървеше към края си. Алисия вече съжаляваше, че изчезва и се разтапя една чудна магия, без тя да е разгадала закодираното в нея вътрешно послание…

Благодариха на игуменката за оказаното внимание и се упътиха към колите си. Алисия внезапно реши, че след като вече е тук, може да посети и санаториума. Каза на компанията да тръгват без нея, взе подаръците за персонала и пое по пътеката, която се виеше зад вилата. Пътьом позвъни на Нягул, но телефонът му не отговаряше. Изпрати му съобщение…