Агата Кристи
Азбучните убийства (11)

Единадесета глава
Мегън Барнард

Както казах, думите на Мегън Барнард и още повече лекият делови тон, с който ги произнесе, ме накараха да подскоча. Поаро само наведе сериозно глава.

— A la bonne heure^[1] — каза той. — Вие сте интелигентна, мадмоазел.

Мегън Барнард продължи със същия безпристрастен глас:

— Бях много привързана към нея. Но обичта ми не можеше да ме заслепи дотам, че да не виждам каква глупачка беше, и се случваше да не й го спестя. Сестрите са така.

— А тя обръщаше ли внимание на съветите ви?

— Вероятно не.

— Можете ли да уточните, мадмоазел?

Момичето се поколеба.

Поаро я насърчи с лека усмивка:

— Ще ви помогна. Чух какво казахте на Хейстингс — че сестра ви била живо и щастливо момиче, което не се занимавало с мъже. Това е un peu^[2] обратно на истината, нали?

Мегън произнесе бавно:

— Бети не вършеше нищо лошо. Искам да го разберете. Беше честно момиче, а не от бързите, готови за ден-два да започнат връзка. Нищо подобно. Но обичаше да я извеждат и да танцува. Падаше си по евтини ласкателства, комплименти и подобни работи.

— Беше ли привлекателна?

Въпросът, зададен за трети път, най-после получи отговор. Мегън се смъкна от масата, отиде до куфара, отвори го и подаде нещо на Поаро.

В кожена рамка се виждаха главата и раменете на русо, усмихнато момиче. Косата й очевидно бе наскоро ондулирана, понеже стоеше около главата й като ореол от ситни къдрици. Усмивката бе лукава и изкуствена. Лице, което не може да се нарече красиво, но безспорно притежаваше някаква евтина привлекателност.

Поаро върна снимката:

— Не си приличате, мадмоазел.

— Да, аз съм по-грозната. Винаги съм го знаела.

От начина, по който го изрече, си личеше, че за нея това е без значение.

— В какъв смисъл се държеше глупаво сестра ви? Искате да кажете може би в отношенията си с Доналд Фрейзър?

— Точно това имам предвид. Дон е много кротък, но той… естествено, би се възмутил от някои неща… и тогава…

— И тогава какво, мадмоазел?

Погледът му се впи в нея.

Може би си въобразявам, но ми се стори, че тя се поколеба, преди да отговори.

— Страхувах се, че може да я остави. А би било жалко. Той е надежден, работлив и от него щеше да излезе добър съпруг.

Поаро все още я гледаше втренчено. Тя не трепна, а му отвърна със също такъв напрегнат поглед, като вложи още нещо в него, което ми напомни за първоначалния й предизвикателен и презрителен маниер.

— Така значи — произнесе той най-после. — Вече не говорим истината.

Тя сви рамене и тръгна към вратата.

— Направих, каквото можах, за да ви помогна — отвърна.

Гласът на Поаро я спря.

— Почакайте, мадмоазел. Имам да ви кажа още нещо. Върнете се.

Тя се подчини, макар и неохотно. За мое учудване Поаро се впусна да разправя историята с писмата на ABC, убийството в Андоувър и железопътните справочници, намерени край труповете. Нямаше основание да се оплаче от липса на интерес от страна на слушателката си. Устните й се разтвориха, очите й блеснаха, не изпускаше нито дума.

— Нима е вярно всичко това?

— Вярно е.

— Искате да кажете, че сестра ми е убита от психопат?

— Да.

Тя си пое дълбоко дъх.

— О, Бети, Бети, колко… колко ужасно!

— Виждате, мадмоазел, че можете да ми дадете сведения, без да се притеснявате дали ще навредят някому.

— Сега разбирам.

— Тогава да продължим нашия разговор. Аз вече подразбрах, че Доналд Фрейзър е буен и ревнив, прав ли съм?

Мегън Барнард заговори тихо:

— Имам ви доверие, мосю Поаро. Ще ви кажа самата истина. Дон е, както споменах, кротък. Дано разбирате какъв смисъл влагам в думата. Не може да изразява това, което чувствува. Но вътре в себе си приема много дълбоко нещата. А освен това е ревнив по природа. Вечно ревнуваше Бети. Изцяло й бе предан, а, разбира се, и тя бе привързана към него, но не бе в природата на Бети да обича, без да забелязва мъжете наоколо. Другояче бе устроена. Излизаше с всеки симпатичен мъж, който й предложеше да прекара времето си с нея. И понеже работеше в „Рижата котка“, постоянно се запознаваше с мъже, особено през летните ваканции. Имаше остро езиче и когато я закачаха, си връщаше по същия начин. А след това се случваше да излиза с тях, да ходи на кино или другаде. Но нищо сериозно, нищо по-дълбоко. Просто обичаше да се забавлява. Говореше, че след като, тъй или иначе, някой ден ще се задоми с Дон, по-добре да се забавлява, докато й е време.

Мегън млъкна и Поаро я подкани:

— Разбирам. Продължете.

— Дон не можеше да проумее тези нейни идеи. Не успяваше да схване защо, ако наистина го обича, иска да излиза с други мъже. На няколко пъти си имаха бурни разправии.

— Мосю Дон не беше вече кротък значи?

— Така е с всички тихи хора, когато излязат извън кожата си. Избухват в истинския смисъл на думата. Дон стана тъй буен, че Бети се изплаши.

— Кога се случи това?

— Имаше едно спречкване преди почти година и друго, още по-лошо, точно преди месец. Бях се върнала вкъщи за уикенда, та ги помирих. Тогава се опитах да влея малко ум в главата на Бети. Казах й, че е глупачка. А тя само повтаряше, че нищо лошо не вършела. Така беше, но все пак не вървеше по правия път. Разбирате ли, след скарването преди година Бети доби навика да послъгва, ръководейки се от принципа, че сърцето не тъжи за онова, което умът не знае. Последното сблъскване стана, понеже каза на Дон, че отива в Хейстингс с приятелка, а той научи, че е била в Ийстбърн с някакъв мъж. Мъжът се оказа женен и също пазеше връзката в тайна; това влоши нещата. Дон й направи ужасна сцена — Бети крещеше, че все още не е омъжена за него и има право да излиза с когото си иска, а Дон, побледнял и разтреперан, заяви, че някой ден… някой ден…

— Да?

— Ще я убие… — прошепна Мегън, млъкна и се втренчи в Поаро.

Той бавно кимна няколко пъти с глава.

— И поради това се страхувахте…

— Нито за миг не си помислих, че наистина го е направил! Но ме беше страх, че ще се разчуе — кавгата и всичко, което той каза… знаеха няколко души…

Поаро отново поклати замислено глава.

— Точно така. И мога да ви кажа, мадмоазел, че ако не бяха егоцентризмът и болезнената суета на убиеца, така щеше и да се получи. Ако Доналд Фрейзър остане извън подозрение, то ще се дължи само на налудничавите хвалби на ABC.

Той помълча, после попита:

— Знаете ли дали напоследък сестра ви се е срещала с този женен мъж или с някой друг?

Мегън поклати глава.

— Не знам. Виждате, че не живея тук.

— Но какво мислите?

— Може да не се е срещала именно с този човек. Той сигурно е изчезнал, щом е видял, че може да стане скандал, но не бих се учудила, ако Бети… отново е казала някоя лъжа на Дон. Тя лудо обичаше да танцува и да ходи на кино, а Дон нямаше възможност да я извежда непрекъснато.

— Има ли вероятност тогава да се е доверила на някого? Например на момичето от закусвалнята?

— Едва ли. Тя не понасяше Хигли. Намираше я за проста. А другите бяха нови. Пък и Бети не споделяше преживяванията си.

Звънецът рязко издрънча над главата на момичето. Тя отиде до прозореца, погледна и се дръпна назад.

— Дон…

— Доведете го — бързо каза Поаро. — Искам да говоря с него, преди да го поеме нашият добър инспектор.

Мегън изхвръкна като стрела и секунди по-късно се върна, повела за ръка Доналд Фрейзър.