Към нотите ний нямаме охота

и пеем по народен глас,

а болшевиките изпратили са нота —

и чакат отговор от нас.

Дома да беше барем президента^[1],

решил би всичко веднага,

но как ли сам да срещне комплимента

Народний магазин сега?

Наш Сандо^[2] пълномощно не остави

на Телефончето^[3] дори,

та празната хазна да се удави

в премъдрост, сделки и пари.

Той с влагата на лигата народна

днес иска да ни напои —

и натоварен с мисия господня,

въздушни замъци строи.

А, вярвам, знаете вий всяка лига

отде изтича и защо;

ах, за оранжевите лиги стига

внос-износ с 50 на сто…

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. V, бр. 42 от [18 декември 1920 г.], с подпис: Ведбал.

Повод за написване на стихотворението дава нотата, която отправя на 11 декември 1920 г. комисарят на вътрешните работи на СССР — Чичерин — до българското правителство с искане да бъдат изгонени белогвардейските емигранти, настанили се в България, след като са били разбити от Червената армия. Съветското правителство предлага да се започнат преговори с цел да се установят нормални приятелски отношения между двете страни. При пълно единодушие между буржоазните партии и БЗНС парламентът отхвърля нотата на Съветска Русия.

Чичерин, Г. В. Чичерин (1872–1936) — виден съветски държавен деец и дипломат, от 1918 до 1930 г. е народен комисар на външните работи. ↑

[1] Дома да беше барем президента — Ал. Стамболийски по това време е в продължителна дипломатическа обиколка в Европа. ↑

[2] Сандо — Ал. Стамболийски. ↑

[3] Телефончето — Атанас Николов, сътрудник на жълтия печат, известен с широките си връзки и ходатайства, заради което е получил и прякора „Телефонче“. ↑

Край

Христо Смирненски Нотата на Чичерин [0]

Метаданни

Данни

Да бъде ден

Информация

История

Сваляне / Връзки

Христо Смирненски
Нотата на Чичерин ^[0]