Христо Смирненски
Писмо ^[0] (Злободневка)

Но вий, госпожице, простете

за малко грубия ми тон

и в погледа ви да не свети

гневът на приставски пагон.

 

Уви, приятелко честита,

оранжевите са на власт

и етикеция с копита

разхожда се сега по нас.

 

А бих желал да съм любезен

като евреин в битпазар

и малко нещичко нетрезвен

да ви се обясня със жар.

 

Защото електрики бледи

разливат странни светлини

и вред празнувайки победи,

ухаят празнични жени.

 

Но странна болка ме задавя,

от черна горест съм убит;

уви, над мен не засиява

пейсетмильонният кредит.

 

И моля се от небесата

да бликне малко чист коняк,

та свойта болка непозната

да угася в среднощний мрак.