Христо Смирненски
Седмичен диалогичен репортаж ^[0]

— Добродушен и благат,

от престолния ни град

президента се отделя

и по лондонска повеля

с нов цилиндър, с моден фрак

тръгва във специален влак…

— Как, как, как?

Без джандари в Лондон чак^[1]?!

 

— Там в мъгливий Албион

ще го срещнат със поклон,

ще го надарят богато

с мъдрост, граници и злато

и помъкнал ги едвам,

ще потегли той насам,

мед и масло ще разлей…

— Брей, брей, брей,

мед и масло ще разлей!

 

— Демократ до демократ

сред престолния ни град^[2],

блъснати от странен вятър,

у „Свободния театър“

се събират на конгрес —

хора с всепозната чест!

— Да, да, да!

Твърде честни господа!

 

— Бай Малинов — бодър шеф,

ще развали сънен кеф

и ще викне, ще възпее

моравите си идеи^[3],

 

ще разправи, че у тех

за войната няма грех…

— Ех, ех, ех,

демократ да няма грех!

 

— Връбчо^[4] гледал, чел, разбрал

изборите и в печал,

тръшвайки се на кревата,

с гняв изрекъл клетва свята:

„В знак на траур и протест

махам подлостта от днес!“

— Не, не, не,

туй не може той поне!

 

— В края на своя живот

кряскат яростно в „Народ“^[5]

общоделските титани

и надувайки с закани

спуканата си тръба,

възвестяват те борба.

— Ба, ба, ба,

общоделец и борба!

 

— А отгоре на това,

офицерите едва

състезанья устроиха

и от скръб се изнапиха

зер сред пустото поле

господ пак ги с дъжд обле!

— Ха, ха, ха,

той да им бере греха!