Христо Смирненски
Епитафии ^[0] (или слова надгробни на водачи безподобни)

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. I, бр. 13 от 12 март 1920 г., с подпис: Хр. Смирненски. ↑

[1] Ал. Стамболийски — Много от сатирите си Смирненски насочва и към Стамболийски и дейците на земеделския съюз, споделяйки неправилната политика на БКП към земеделския съюз по това време. Но той долавя и критикува и много съществени слабости и грешки на Земеделския съюз, който по това време е управляваща партия и се стреми да създаде самостоятелна „селска власт“. Особено често той атакува земеделското правителство за неправилното му отношение към комунистическата партия и за половинчатите мерки при съденето на виновниците за националната катастрофа. ↑

[2] Райко Радомирски — Райко Даскалов (1886–1923) — изтъкнат политически и държавен деец, един от ръководителите на земеделското движение. През септември 1918 г. в Радомир провъзгласява Радомирската република. Министър в правителството на БЗНС (окт. 1919 — февр. 1923 г.). Застрелян от наемен убиец. ↑

[3] Цанко Бакалов — Церковски, Цанко Бакалов (1869–1926) — известен български поет и общественик, учител, един от основателите на БЗНС. Избран за народен представител (1901). Министър в правителството на Ал. Стамболийски (1919–1923). След деветоюнския фашистки преврат е в затвора (1923–1926). ↑

[4] Ал. Димитров (1878–1921) — деец на БЗНС, министър на вътрешните работи и на войната (1920–1921) в правителството на Стамболийски. Поддържал близки връзки с лявото крило на революционното движение в Македония. Убит от терористи на реакционната ВМРО. ↑

[5] Теодоров, Теодор (1859–1924) — буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия. Като министър-председател (ноември 1918 — октомври 1919 г.) възглавява българската делегация в Париж по приемане условията на Ньойския мирен договор 1919 г. ↑

[6] Маджаров, Михаил (1854–1944) — буржоазен политически деец, един от ръководителите на народняшката партия, многократно министър и народен представител; пълномощен министър в Лондон (1912–1913) и в Петербург (1913–1915). През 1919–1920 г. е министър на външните работи в кабинета на Ал. Стамболийски. ↑

[7] Д-р Данев из Силистра — д-р Стоян Данев (1857–1949) — буржоазен политически деец, ръководител на прогресивно-либералната партия. Той е министър-председател през 1913 г., когато България започва Междусъюзническата война, и един от виновниците за националната катастрофа. Според мирния договор, сключен в Букурещ на 28. VII. 1913 г., България отстъпва на Румъния Южна Добруджа включително и град Силистра. През 1919 г. Ст. Данев заема поста министър на финансите в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. ↑

[8] Св. Дух Генадиев — Никола Генадиев (1866–1923) — буржоазен политически деец, юрист, един от водачите на Народнолибералната партия; министър на правосъдието (1903–1908) и на външните работи през 1913 г. в кабинета на В. Радославов. Убит от македонските фашисти по искане на сговористкото правителство. ↑

[9] Викенти поп Анастасов, анархист, участвувал в атентата в Градското казино на 1 февруари 1915, за което бил осъден на смърт. Смятало се е, че подбудител на атентата е Н. Генадиев. ↑

[10] Андрея Ляпчев — Андрей Ляпчев (1866–1933) — буржоазен политически деец, един от организаторите и лидерите на реакционния Демократически сговор. От 1908 г. многократно министър; министър-председател от 1926 до 1931 г. на фашисткото сговористко правителство. ↑

[11] Рамзес Чапрашиков — Стефан Чапрашиков, едър капиталист, тютюнотърговец и дипломат. ↑

[12] Васили Радославов — Васил Радославов, (1854–1929) — буржоазен политически деец, водач на Либералната партия. Като министър-председател през 1913–1918 г. заедно с Фердинанд въвлича България в Първата световна война. След Солунското примирие 1918 г. избягва в Германия. ↑

[13] Златен Тончев — Димитър Тончев — крупен банкер и капиталист, деен член на либералната партия; министър на финансите в кабинета на В. Радославов. ↑

[14] Янко Сакъзов. Сакъзов, Янко (1860–1941) — известен обществен и политически деец, социалист-опортюнист; след разцеплението на партията (1903) става водач на опортюнистическата БРСДП (широки социалисти). Министър на търговията, индустрията и труда в правителството на Т. Теодоров (1919 г.) ↑

[15] Венелин Ганев (1880–1966) — професор по право, политически и държавен деец, един от водачите на Радикалната партия; през 1919 г. е министър на правосъдието в коалиционното правителство. Регент на България (1944–1946). ↑

[16] Костурков — Стоян Костурков (1866–1949) — обществен и политически деец, учител. Един от основателите на Радикалната партия и неин ръководител. Министър на просветата (1918–1919) и на железниците (1931–1934); министър на просветата в правителството на ОФ (1945–1946). ↑

[17] и въобще цялата радикална партийка — радикалната партия е обект на постоянни шеги, поради нейната малобройност. ↑