Христо Смирненски
Господа читатели ^[0]

Утешително е в тоя сив сезон,

че не сме съвсем забравени:

безутехата^[1] на мокрия евзон^[2]

малко нещо утешава ни.

 

Утешителни са в парламента бурите —

всеки де реве и свирка;

утешително е, че у джеба пак ще турите

отредените пари за цирка.

 

Утешително е в тия тежки дни —

тъжни и прокобни за България,

че Стамбол в неведоми страни

пак на скитане удари я^[3].

 

Утешителни са дневните и пътните,

но за вас утехата не там е:

вам утеха е, че няма днес да глътнете

статия от „Земледелско знаме“.