Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki(2012)

История

  1. —Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Сваляне / Връзки

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В други сайтове:


Горите в Анадола пожълтели са

под ласките на есента.

А от фугаси огнеянтарна виелица

напява химна на смъртта.

 

Извиват дим села и градища запалени,

пожарища нашир и длъж.

Каква феерия от фесовете алени

и жълтий фустанелен[1] дъжд!

 

Търчи Кемал, лети кир Яни, а шрапнелите

поръсват оловни цветя

и в Бялото море се ронят фустанелите

кат жълти есенни листа.

 

А на брега, прострял снага изкъпана,

Джон шепне си едвам, едвам:

„Юнашки вие двамата там бийте тъпана,

че парсата ще сбирам сам!“

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 37 от [9 септември] 1922 г., с подпис: Нагел Смуглий.

Стихотворението е написано по повод поражението на гръцката армия в Анадола. През август 1922 г. турските войски, ръководени от Кемал паша, предприемат голямо настъпление, пробиват гръцкия фронт и разгромяват гръцката армия, която бързо отстъпва и напуска Анадола. ↑

[1] фустанела (гр.) — силно набрана къса пола, част от гръцкото национално облекло, въведено и в някои парадни войскови униформи в Гърция. ↑

Край