Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Сбили са се, майко, два юнака,
два синове велики:
Сандо Кеседжия[1] и Турлака
Марко Кралевики[2].
Тътнат буки, дъбове вековни,
стенат глухи пущинаци,
въртят сабли тежки и отровни
двамата юнаци.
Сандо хвърля тежка боздугана
Драгневата златна глума[3],
Марко малко настрана застана
и сербез продума:
„Ой те тебе, Сандо мустакати,
пълна ти со чекове кесия,
Марко отговор ще ти изпрати
не из вересия.“
Па замахна сабята френгия
да удари Сандо преко о̀чи,
Муса сабята му отклони я
и напред подскочи.
Па се хванаха с ръце юначни,
кой де стигне и удари;
тътнат гори и долини мрачни,
стенат буки стари.
Удрят, никой се не дава първи,
блъскат кой къде умери,
а под тях течат ми като църни кърви
църните афери.
Край