Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Да бъде ден
Том първи. Стихотворения - Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Пижо:
Бре, божем бяхте мирни гости,
а нямали сте капка чест!
Самохвалов[1]:
Не съм аз крив, че толкоз прости
и глупави сте си до днес.
Пижо:
Но възмути се от мизерния
ви подвиг всичко честно в нас!
Самохвалов:
У вас?!… У нашата губерния
кой ни се сърди, питам аз?
Пижо:
Шпиони, разни тъмни мрежи,
под съд вий — още отсега!
Самохвалов:
Недей се, моля, толкоз ежи!
Това е глупава шега!
Пижо:
Да, ний си имаме Темида,
закони има и у нас!
Самохвалов:
О, да! Бих искал да я видя,
макар без сила и без власт!
Пижо:
Не е безсилна, господине,
макар така да ти се чини!
Българската Темида:
Макар да съм момиче слепо,
все пак у своите везни
и Самохвалов, и Кутепов[2]
бих сложила, но… извини!
Пижо:
Да извиня? Нима не можеш
ти в тез везни да ги положиш?
Забрави ли какво да правиш,
щом фактите са налице?
Темида:
Не, зная аз, но ти забравяш,
че съм със вързани ръце.