Христо Смирненски
Красавицата ^[0]

На всички хористки

по земното кълбо

В театъра на д-р Тихов^[1] е

хористка малка тя,

звънливи и парфюмни стихове

са пурпурните й уста.

 

През пролетните светли вечери

душата ми мълчи

пред блясъка на сини глетчери,

смразени в нейните очи.

 

Отправил поглед към кулисите,

протягам аз ръце:

„Излез, красавице! Смили се ти

над гратисното ми сърце!…“

 

Красиво между толкоз хубави

едно е туй дете,

макар че всичките аз любя ви,

на сцената когато сте.

 

Но ето: носи се засмена тя

в безплътно лек балет

и в тайнствена мъгла върти се сцената,

и тя, и аз, и целий свет.

 

Но щом по-късно негримирани

си тръгвате в нощта,

ний търсим я и не разбираме:

„Сред всички вас коя е тя?!“