Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Февруари се навъси,
ей тъй просто за инат,
инфлуенца той поръси
над престолния ни град.
Хората се ужасиха,
всеки кашли, всеки киха.
Дето идеш, срещаш болни,
сякаш чумав е града,
лекарите са доволни,
туй за тях не е беда,
че таз гостенка незвана
носи им небесна манна[1]!
София днес океан е
от разляна рядка кал,
сякаш целий град залян е
със съвременен морал.
За да тръгнеш на разходка,
трябва ти подводна лодка.
Непрекъснатата киша
много хора умори;
мръдна и алъш-вериша
на поповете дори.
Те със смях ръце потриват
и от радост се напиват.
Край