Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (22)

Разрастването на властта поражда необходимостта от още по-голяма власт. Това е пътят към хаоса.

Афоризъм на панспечите

На четвъртия ден от началото на битката за Чу Трия бе в отвратително настроение. Нейните войски бяха завладели горе-долу една осма от цялата територия на Развъдниците, предимно ниски постройки, с изключение на кварталите по протежение на коридора на Броей към Периферията. Идеята, че хората на Джедрик имат свободен достъп до по-голямата част от териториите на фанатиците-самоубийци, никак не й допадаше. На всичко отгоре повечето от васалите й, решили да застанат на нейна страна, започваха да се замислят дали са постъпили правилно, особено след като разбраха, че този анклав не разполага с достатъчно продоволствия. Трия бе принудена да признае, че гъстотата на населението тук бе ужасяваща — тя надхвърляше почти три пъти допустимата норма на Развъдниците.

До този момент нито Броей, нито Джедрик не бяха настъпили със сила срещу нея. Най-накрая Трия стигна до неизбежното заключение, че тя и Гар се намират точно там, където Джедрик иска. Тя бе извън контрола на Броей и нейната опонентка бе постигнала това така чисто и елегантно, сякаш бе действала с нож. Нямаше връщане назад. Броей никога не би приел помощ от хуманоиди при сегашните обстоятелства. Това също говореше за изключителната вещина, с която Джедрик реализираше плана си.

През нощта Трия премести командния си пост в една висока сграда, обърната на север към стените на каньона. От Периферията я делеше единствено реката с единичния шлюз под нея. Спа неспокойно, умът й беше пълен с грижи. Най-голямата й тревога идваше от факта, че изпратените от нея контактни групи в Периферията бяха изчезнали безследно. Всички до една. През тази нощ откъм терасите на Периферията не долетяха никакви изстрели. А и от хората и там нямаше вест.

Защо?

Трия още веднъж се замисли над положението си, търсейки някакви предимства… някакви преимущества. Една от фронтовите и линии следваше коридора на Броей покрай реката, друга минаваше покрай стената на речния каньон; в тази отсечка имаше един-единствен шлюз, а останалите се виеха през серия от опасни изпъкналости от петата стена до реката.

До слуха й достигаше тътенът от сражението откъм далечния край на коридора на Броей. Хората на Джедрик използваха някакви особено шумни оръжия. От време на време в анклава на Трия падаха снаряди. Това се случваше рядко, но имаше и убити, което оказа катастрофално въздействие върху бойния дух на хората й. Именно тук се коренеше и главният проблем с фанатиците — те искаха да бъдат използвани, унищожени.

Трия погледна надолу към реката и видя телата, които се носеха по отровните й бързеи — тела на гауачини и хуманоиди, но гауачините бяха повече. Миг по-късно тя извърна очи от тази гледка, влезе тихо в съседната стая и събуди Гар.

— Трябва да установим контакт с Джедрик — рече Трия.

Той разтърка очи, прогонвайки съня от тях.

— Не! Трябва да изчакаме, докато се свържем с нашите хора в Периферията. Тогава ще можем…

— Уф!

Рядко бе давала толкова категоричен израз на отвращението си към него.

— Ние никога няма да се свържем с нашите хора от Периферията. Джедрик и Броей са се погрижили за това. Няма да се учудя, ако се окаже, че си сътрудничат, за да ни изолират.

— Но…

— Млъкни, татко! — Тя вдигна ръцете си и се втренчи в тях. — Явно не ме е бивало много като един от главните съветници на Броей. Винаги съм подозирала това. Форсирала съм нещата прекалено много. Миналата нощ, доколкото можах, премислих всичките си ходове. Джедрик умишлено е направила така, че да изглеждам добра. О, колко ловко се е справила тя!

— Но нашите части в Периферията…

— Може да не са вече наши! Може да са на Джедрик.

— Дори и гауачините?

— Дори и гауачините.

Гар почувства кънтене в ушите си. Да установят контакт с Джедрик? И да се откажат от цялата си власт?

— Добре зная каква е слабостта на части като нашите — рече Трия. — Съществува опасност да ни тласнат към безполезна гибел. Броей не е разбрал това, но очевидно Джедрик е наясно. Погледни лъкатушната линия по протежение на нейния периметър!

— Какво общо има то с…

— Тези изпъкналости могат да бъдат откъснати и заличени. Дори и ти трябва да си в състояние да вникнеш в ситуацията.

— Ами да се оттеглим и…

— Да се откажем от част от териториите си? — Тя го погледна втрещено. — Само и при най-малкия намек, че се каня да направя това, нашите съюзници ще дезертират до един. Точно сега те са…

— Тогава да атакуваме!

— И какво ще спечелим?

Гар кимна. Джедрик щеше да се изтегли от минираните райони и да унищожи фанатиците. Тя разполагаше с достатъчно територии, за да си позволи подобна опустошителна акция. Очевидно и това влизаше в плана й.

— Да откъснем коридора на Броей?

— Същото очаква Джедрик от нас. Това е единствената обща отсечка, която тя ни е оставила. Ето защо трябва да се свържем с Джедрик.

Гар поклати отчаяно глава. Но Трия не бе свършила.

— Тя може да ни върне част от властта в Новия град, ако успеем да се споразумеем. Броей никога не би направил това. Разбираш ли сега грешката, която си допуснал?

— Но Броей щеше да…

— Ти не се подчини на заповедите ми, татко. Сигурно вече разбираш защо винаги се опитвах да те предпазя от взимането на самостоятелни решения.

Гар замълча смутено. Тя бе негова дъщеря, но и сам си даваше сметка за опасността, в която се намираше.

— След малко ще издам заповед до всички наши съюзници. Ще им наредя на всяка цена да задържат позициите си. Ще им бъде съобщено, че се опитвам да установя контакт с Джедрик. Ще им бъде обяснено и защо — каза Трия.

— Но как…

— Ще й дадем възможност да ни плени.