Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki(2012)

История

  1. —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Дете на втората гимназия

и шеста градска част,

в Европа, Африка и Азия

говорят сал за вас.

 

Подвижна като топка гумена,

незнаеща печал,

възтъничка, обаче румена

и ярка кат корал.

 

Дете на втората гимназия,

давно я ваший раб;

в кръга на моята фантазия

висите на канап.

 

И, представете си, сънувам ви

уловена в капан

и посред крясъци нечувани

ви пращат армаган.

 

Дете на втората гимназия

и най-трагичний клас,

смутен от тези безобразия,

събуждам се тогаз.

 

И мисля аз в кревата си

почти до сутринта,

Мишока[1] сигур пак изпати си

от свойта доброта.

 

Навярно пак загази я

по нещо някой час!

Дете на втората гимназия,

припада ми тогаз.

Бележки

[0] Публикация: Непечатано приживе на Смирненски стихотворение. Печатано за пръв път в Хр. Смирненски. Съчинения, 1959 г., т. 2, стр. 457 по авторски ръкопис, който се съхранява в Института за литература при Българската академия на науките (инв. №45).

Стихотворението е посветено на Мария Павлова Апостолова, съученичка на сестрата на Смирненски в последния гимназиален клас.

Н. Измирлиева си спомня: „Христо следеше живота на моя клас в училището. Познаваше много мои съкласници. Един ден той написа на дълъг лист епиграми за много от тях, без лично да ги познава. Една моя палава съученичка грабна листа от къщи и го отнесе в училище. Целият клас се събра около нея. Гръмна смях. Никоя не можеше да повярва, че външен човек така добре познава и изобразява живота на класа“ (Сб. Спомени за Хр. Смирненски, София, 1955, стр. 43).

Запазени са само ръкописите на стихотворенията „На Мариам“ и „Мишока“.

[1] Мишока — Мария Павлова Апостолова.

Край