Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Да бъде ден
Том първи. Стихотворения - Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
„Искаш ли мир — готви се за война.“
Сцената — силно осветлена зала. Зелени маси, тъмнокървави завеси и мека виолетова мебел. На централната маса едно сребърно разпятие, библия и ваза с бели цветя. По стените картини от общата война.
Действуващи лица:
13 влъхви[1]
13 неми секретари
13 неми разсилни
Хор от влъхви:
От страшни полебрани
у Вашингтон събрани,
решихме най-подир
да се помолим на Христа,
да се погрижим за света
и да дарим на всички мир.
Главният влъхва:
— Съгласни ли сте, господа?
Всички:
— Да!
Сядат смирено край масите. Разсилните отдръпват завесите и дотътрят една грамадна граната. Влъхвите гледат наивно.
I влъхва:
— Това ли пък какво е?
II влъхва:
Гондола е наверно!
III влъхва:
А мнението мое: балонче най-модерно.
Главният влъхва:
Ах, не, туй е граната,
ужасна и грамадна.
С хилядо земни братя
тя, зверски безпощадна,
за миг би се справила.
I влъхва:
Каква проклета сила!
(На себе си.) Но все пак твърде мила.
Влъхвата от Албион:
Мен — кротичкия влъхва,
косата ми настръхва!
(Кръсти се и си извръща главата да я не гледа.)
Бронзоликият влъхва:
Ах, помогни ми, Буда!
Какво страхотно чудо!
(Трепери.)
Влъхвата от Париж:
Ужасно, ах, и безчовечно!
Ще викам громко, ще крещя:
културата не бива вечно
да гине с ужаса на тез неща!
(Плюе с отвращение.)
Главният влъхва:
Господа културни братя,
време е веч на земята
да спре потока братска кръв.
Заклевам се, ще бъда пръв…
(Вдига библията нагоре, но неочаквано от нея се изплъзва един нож.)
Всички (уплашено и учудено):
Тук падна нещо звънко, гладко…
Това какво ли е пък, братко?
Главният влъхва (смутено):
Туй ли?… Нож е! Да, да, нож!…
Разрязвах библията тази нощ!
Влъхвата от Албион (бара задния си джоб и тихичко на главния влъхва):
Преди да правиш нещо, помисли си!
Зер бровинга у задния ми джоб стои си!
Главният влъхва (правейки се, че не чува):
Но нека, братя, продължа:
решил съм, казвам, без лъжа,
да прекратиме тез войни ужасни,
надявам се, че всички сте съгласни.
Всички влъхви:
Разбира се! По принцип, да!
Но мислим, че не е беда
даже наша длъжност е човешка
да тури всеки една забележка!
Главният влъхва:
Разбирам хубавите ви слова;
самичък даже мислех за това.
Обаче за да се не губи време,
аз смятам, първо, ний да прочетеме
една готова резолюция, с която
се туря край веч на войната.
Влъхвата от Берлин (въздиша тежко).
Парижкият влъхва (на себе си):
Добрият брат мой влъхва
защо ли си въздъхва
и някак изпод вежда
с угроза ме поглежда?
Но всеки мой джоб е с бухалка,
та нека си помисли малко!
Главният влъхва (чете):
Подписаните ний деца Христови сме готови
най-искрено и честно
въоръжението бесно
да прекратиме
и с боже име
да се целунем като братя,
та на земята
да зацарува най-подир
любов и мир…
Обаче никой веч за да не може
мира световен да тревожи —
решихме разоръжаването свято
да пазим с меч в ръката,
съгласни ли сте, братя?
Всички (изваждайки скритото си оръжие):
Съгласни до един!
Главният влъхва:
Амин!