Христо Смирненски
Фердинанд де Бержерак ^[0]

Той беше храбър немски Бержерак^[1],

а в замък български седеше;

носът му царствен накит беше

и служеше му като боен флаг.

 

От сянката на този нос велик

трепереха барони клети

и трикольорни кабинети

като врабци се пръскаха за миг.

 

Подадеше ли само знак със пръст —

гасконците търчат веднага

и води ги той с гола шпага,

за да забиват своя православен кръст.

 

И влюбен беше нашият герой^[2]

в една омъжена Роксана^[3] —

сърдечна дама тя му стана

и с нея той дели нощи безброй.

 

А той бе нещо и като поет:

написа сума манифести

и най-подире се премести

във замъка на своя стар прадед.

 

И ето го днес старец среброкос,

в цивилна натъкмен премена,

въздиша татък към Виена

и клати скръбно своя смачкан нос.