Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki(2012)

История

  1. —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Той беше храбър немски Бержерак[1],

а в замък български седеше;

носът му царствен накит беше

и служеше му като боен флаг.

 

От сянката на този нос велик

трепереха барони клети

и трикольорни кабинети

като врабци се пръскаха за миг.

 

Подадеше ли само знак със пръст —

гасконците търчат веднага

и води ги той с гола шпага,

за да забиват своя православен кръст.

 

И влюбен беше нашият герой[2]

в една омъжена Роксана[3]

сърдечна дама тя му стана

и с нея той дели нощи безброй.

 

А той бе нещо и като поет:

написа сума манифести

и най-подире се премести

във замъка на своя стар прадед.

 

И ето го днес старец среброкос,

в цивилна натъкмен премена,

въздиша татък към Виена

и клати скръбно своя смачкан нос.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 44 от [29 октомври 1921] г., с подпис: Зрител.

По това време в Софийския народен театър се играе драмата на френския писател Едмон Ростан (1868-1918) „Сирано де Бержерак“.

[1] немски Бержерак — отнася се за Фердинанд Сакскобургготски. Смирненски създава образа на цар Фердинанд като пародия на главния герой на пиесата. Сирано де Бержерак има необикновено дълъг нос и оттам идва асоциацията, която поетът прави с цар Фердинанд.

[2] Смирненски има предвид придворната дама Султана Рачо Петрова.

[3] Роксана — героиня на драмата, — в която е влюбен Сирано де Бержерак.

Край