Христо Смирненски
Кошмар ^[0]

Когато в негата на утрен сън

унесен е затворник бледен,

а тихичко отекне вън

на ключовете хладни звън

и вмъкне се ключар приведен,

обронил старческа глава,

вестяващ с трепетни слова,

че вече бий часът последен —

ти знаеш ли на този миг

скръбта и ужаса велик?

 

Когато в празничния шум

на улицата многолюдна,

упит от лекия парфюм

на цветния житейски друм,

сънувам приказката чудна

на нова слънчева любов,

а мълком спомена суров

възпре пред мен с походка мудна —

ти знаеш ли на този миг

скръбта и ужаса велик?