Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki(2012)

История

  1. —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Сваляне / Връзки

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В други сайтове:


Д-р Радославов[1]:

Не ми е туй за първи път —

готов съм на държавен съд.

Кажете, моля ви, обаче

държавен съд що значи?

 

Държ. обвинител:

Не се преструвай толкоз де!

Държавният съд ще даде

една заслужена отплата

на теб и твоите братя.

 

Дим. Тончев[2]

Отплата ли? Нима пари

съдът решил е да брои?

Субсидия ли, или заем?

Кажете ни да знаем

 

Генерал Жеков[3]:

Народът сигур е решил

да ни построи в Кюстендил

по някоя и друга вила

от благодарност мила.

 

Д-р Радославов:

Кълна се в своята брада,

това се следва, господа!

Ний всички имаме заслуги

почти кат никой други.

 

Д-р Данев:

Ако е дума за погром,

минете и към моя дом.

 

Чапрашиков[4]:

Какво е пък шестнайсти юни[5]

пред моите тютюни?

 

Българан:

Ех, зная, всички тез мъже

са кандидати за въже.

Така би трябвало да бъде,

но кой кого да съди?

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 39 от [24 септември] 1921 г., с подпис: Ведбал.

През октомври 1921 г. се учредява третият държавен съд, който в салона на „Славянска беседа“ започва да разглежда делото срещу бившите министри от кабинета на Радославов, виновници за националната катастрофа. Вместо да предостави съденето на виновниците за войната на народен съд, както иска комунистическата партия, правителството възлага съденето им предимно на буржоазни съдии. Този съд протака процеса дълго, без изгледи за строги и сериозни присъди. ↑

[1] Радославов, Васил (1854–1929) — буржоазен политически деец, водач на Либералната партия. Като министър-председател през 1913-1918 г. заедно с Фердинанд въвлича България в Първата световна война. След Солунското примирие 1918 г. избягва в Германия. ↑

[2] Димитър Тончев — крупен банкер и капиталист, деен член на либералната партия; министър на финансите в кабинета на В. Радославов. ↑

[3] Жеков, Никола — главнокомандуващ българската армия по време на Първата световна война. ↑

[4] Чапрашиков, Стефан — крупен капиталист, тютюнотърговец и дипломат. ↑

[5] шестнайсти юни — началната дата на Междусъюзническата война. ↑

Край