Христо Смирненски
Човекът, който плюва ^[0]

Голтак последен бе преди,

а днес е крезовски богат^[1];

навред в престолния ни град

успява той да се вреди.

 

И всичко му върви наред

из българския честен край:

и всеки спекулантин знай

кантората му за рушвет.

 

Забързан, важен, изпотен —

на всяка крачка все и той;

шест педи точно е на бой,

а шест пъти печели в ден.

 

Скимти и плюва, и търчи.

У всеки важен кабинет

минутно и добре приет,

той сяда и върти очи.

 

И плюва. Плюва всеки миг!

Разпален и невъзмутим,

изпуска той кълба от дим

и плюва пак с спокоен лик.

 

Загледаш го как плюва вред,

престъпник, а пък е на чест,

но мислиш, с пълно право днес

той би заплювал целий свет.

 

Той знае себе си, затуй

и плюва яростно весден:

ах, той е просто възмутен,

че няма кой да го заплюй!