Христо Смирненски
Лорелай

Сякаш хиляди огнени преси

ме обгарят, притискат, гнетят: —

на челото ми хладни компреси,

от хинина ушите пищят.

 

А случайна, капризна, засмяна,

под прозореца спря Лорелай —

като мъдра рецепта желана,

златокъдра кат капчица чай.

 

И възкръсна пак приказка свята

с аромата на пролетна нощ,

приютила мечта непозната

под крилата на звезден разкош.

 

И през тънките бели завеси

в миг разле се усмивка-корал,

сякаш слънчево минало спре се

и отнесе и гнет, и печал.

 

Тя бе миг и шега мимолетна,

седмоцветна небесна дъга,

но умря кат мечта безответна

в непросветна и тиха тъга.

 

И за сбогом през тънки завеси

пак нашепна ми погледа син:

«На сърцето студени компреси,

а в устата таблетка хинин!».

«Българан», 19 март 1921