Христо Смирненски
Долу маските! ^[0]

В многоликите тълпи

на празнуващия град

всяка привечер кипи

пъстроцветен маскарад.

И възпламналата плът

с маската на вечен грим

призовава в странен път

всеки девствен пилигрим.

 

А е странен карнавал

уличният цветен сън;

безмонетната печал

сплита се със чужди звън.

И един ли влюбен брат,

с своя блян неотразим,

дебне дева светла кат

приказка на братя Грим^[1]?…

 

Но минават в свиден шум

вред маскирани жени

и гнети ги лек парфюм

в свойте шеметни вълни,

а в конфетен цветен дъжд

молят хиляди сърца:

„Нека маски са веднъж

истинските ви лица!“