Христо Смирненски
Децата ^[0]

Кат змей непобедим

извива дълъг влак

и сплита в черен флаг

искри и тежък дим.

 

Над пустото поле

надвисва самота

и врани на ята

отмерят там криле.

 

С помръзнали лица,

в разкаляния път,

към влака с вик търчат

рой дрипави деца.

 

Но тренът все лети,

далече устремен,

и в гаснещия ден

проблясва и трещи.

 

И всеки ден така

пламтящ и чужд лети

и в сънни пустоти

те махат му с ръка.

 

Те пращат му привет

с възторжени очи

и гледат как хвърчи

живота все напред.

 

А в пустото поле

пристъпя вечерта

и врани на ята

отмерят там криле.