Христо Смирненски
Църковният събор [0] (Древнобиблейска пантомима, с магически фенери, развенчани венценосци и съвременни фокусници.)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki(2012)

История

  1. —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Действуващи лица:

1) Тези, които цял живот бездействуват (осем митрополити)

2) Разпятието на Исус Назаретянина

3) Влъхви в свещени одежди

4) Влъхви в цивилни одеяния

5) Един Червен дух

6) Черковен хор

7) Цензурата

8) Хоругви, икони, свещи, зрители и пр.

 

Сцената представлява черковно помещение, непризнаваще жилищната криза. Феерично осветление.

Хорът:

Благослови ги, отче наш небесни,

и озари ги с дух свети.

И мъдростта им нека блесне

сред непрогледни тъмноти.

Алилуйя, Алилуйя!

 

Методий Старозагорски[1]:

Во имя Отца и Сина

и Светаго Духа

събраха се мнозина

за този, що духа!

 

Хорът:

Во имя Отца и Сина

и Светаго Духа

изстина, застина

в мъдростта му суха.

 

Методий:

Боголюбиви и боговъзлюблени

архиреи и богоизбрани иереи,

синодалната грамота

аз ще прочета:

приковете си ушите

в моите уста.

 

Неофит Видински[2]:

Алилуйя, алилуйя,

мъдрост паството ще чуе!

 

Методий:

Благодат на вас, деца,

от Бога Отца

и от сина его Христа!

(Вади синодалната грамота и с разчувствен вид и насълзени очи почва да чете):

Светият синод на православната църква благодари богу, че българските църковни избраници днес наново се събират, за да видят нуждите на църквата и народа. Светият синод като истински пълномощник на Спасителя…

 

(Спасителят от сребърното разпятие се гърчи.)

Методий (продължава):

… бащински ще се грижи за неговите малки братя…

 

Спасителят от кръста:

Ако да не бях на кръста,

бих хванал шията ти тлъста…

Лицемерье туй е!

 

Черковният хор:

Алилуйя!…

 

Методий (довършва грамотата):

Възлюблени избраници, предстои ни плодотворна и важна работа! Ще трябва да се отворят очите на народа да тръгне по истинския път на Христа.

 

Христос от кръста:

И без да казвате, със таз грамота

народа пратихте вий на Голгота!

 

Неофит Видински (пъшкайки, почва речта си):

Да бъде волята господня!

 

Хорът:

… Над кухнята синодна!

 

Неофит:

Велик е, казвам аз, днешният ден

и за странни чудеса е отреден.

 

Един Червен дух:

За чудеса едва ли,

защото сте преяли!

Едва ли е шега,

за чудо някой мъж

две баници сега

да смъкне наведнъж!

А чудесата ви са все такива

и само вас за тях ви бива!

 

Неофит (се оглежда):

Някой шепне отстрана!

Кой е този сатана?

 

Червеният дух:

При толкова дяволи черни,

събрани в тоз ден,

защо да не смей да се мерне

и някой червен?

 

Всички свещени влъхви:

Анатема! Анатема!

Дяволи да нема!

Изкусители народни!

 

Червеният дух:

Никой дявол няма да остане,

щом излязат всички тук събрани!

 

Цензурата:

Духове аз не признавам,

долу и духа, и мисълта!

И съвсем не позволявам

спор за черквата света!

(Спуска завесата.)

Следва второто действие — в Народното събрание.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. II, бр. 6 от 10 февруари 1921 г., с подпис: Хр. Смирненски.

Стихотворението е написано по повод откриването на 7 февруари 1921 г. в София на Църковния събор. Откриването станало в черквата „Св. Седмочисленици“, а заседанията се провеждали в залата на Народното събрание.

[1] Методий Старозагорски — старозагорският митрополит Методи Кусевич, който прочита при откриването на събора послание на Св. Синод.

[2] Неофит Видински — Видинският митрополит Неофит, който произнася реч при откриването на събора.

Край