Христо Смирненски
Добър вечер! ^[0]

Добър вечер, малка Катя,

и прости ме, извини —

чух сребристо да звъни

твоят весел смях в тълпата.

 

Аз бях шеметно залутан

в празничната суета

и гнетеше ме скръбта

в своя пристъп поминутен

 

И сред цветните измами

тежко бе ми, сякаш днес

трийсетхиляден конгрес

заседава на гърба ми.

 

А пък тебе ти е леко

(ех, вий леките деца!)

и над хиляди сърца

ръсиш привет издалеко.

 

Но чаровна кат Далила^[1],

озарена от любов,

може би съпътник нов

днес не си ти приютила?

 

О, тогаз през горест зимна

нека погребем студа

и вседневната беда —

с малка приказка интимна…

 

Добър вечер, свидна Катя,

и прости ме, извини —

чух сребристо да звъни

твоят весел смях в тълпата.