Христо Смирненски
Снежна песен ^[0]

С колко нежност и разкош

зимата ни приласка —

колко странно тази нощ

тръпне твоята ръка!

 

В тайнствения полумрак

шепне огнелика страст

и гирлянди девствен сняг

свеждат вейките над нас.

 

През капризна топлота

звънко твоят смях звучи

и усмихва се мечта

в теменужните очи.

 

А снежинките летят —

в тебе влюбени и те,

и целувайки те, мрат

в мраморното деколте.

 

И далеч, далеч градът

тъне в сребърни петна;

странно сплитат се, трептят

цветни ленти светлина.

 

Там е празнично сега,

тътнат шумните тълпи;

в блян по нечия снага

златен блясък се топи.

 

Но аз двойно съм богат

в тези трепетни нощи;

аз съм още толкоз млад,

толкоз хубава си ти!

 

И напразно тук сега

някой черен дух шепти:

„Плъзгаво е по снега

в тези нощни самоти!“

 

Ах, над нашите глави

смешна истина звъни:

плъзнали сме се, уви,

още в ранни младини!