Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Да бъде ден
Том първи. Стихотворения - Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
Дан, дан, дан!
Бий дванадесет „Балкан“
и понася се в нощта
тежкият протегнат звън,
и прокудил всеки сън,
поздравлява ни с вестта,
че пристига отдалеч —
от самите небеса —
новата година веч
и с незнайни чудеса,
с дарове и благодат,
влиза в столичния град.
В миг откройва се пред нас
с нови краски нов живот
и учудений народ
тръпне просто от екстаз
и сред хиляди очи
изненадата личи:
тук и там, отзад, отпред,
вляво, вдясно и навред
всичко по масло и мед,
всичко в ново облекло
и за всяко земно зло
цяр и начин се нашло.
Гледам: голата валута,
в модни гащички обута,
подръка с министър млад,
тръгнала е на парад,
а след нея, по-отзад,
и чиновнический щат
с нова връзка и бомбе,
пуснал тлъстичко шкембе,
идва, крачи подмладен,
поздравлявайки засмен.
А по улици — кристал —
нито капчица от кал
и на всякое кюше
ти подават по шише
старо вино и коняк
и бадемов козунак,
молейки те при това:
„Ах, вземете, господа,
туй съвсем не е беда,
никак нас не ни е жал,
има в банките пари,
за любимий си народ
целия почти имот.“
А министър Димитров,
от хуманност и любов,
по участъците вред
дал е строга заповед:
„Отсега, та занапред
никой пристав да не пий,
никой да не смей да бий,
няма пясъчни торби,
ни камшични веселби!“
Синодалният съвет
сложил бил на дневен ред
следния свещен въпрос:
„Може ли като Христос
всеки синодален мъж
в студ и вятър, в кал и дъжд
да върви без ропот бос?“
То се знае, тоз въпрос
в синодалния съвет
единодушно бил приет
и затуй сега навред
синовете на Христа
ходят боси из калта.
А в кафе „Континентал“[3]
рошав кръг се е събрал
и, простете, господа,
вместо чаши със вода
тихо келнерът напет
на писателския свет
носи пасти, шварц и чай
и безплатно, то се знай.
Редом с тях и „Българан“
на гуляй е призован
и с молебствия безкрай
слави българския рай.