Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Factotum, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Киров, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Америка
- Американска литература (САЩ и Канада)
- Еротика
- Контракултура
- Секс
- Хумор
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 4,7 (× 63гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Оня с коня(2012 г.)
Издание:
Чарлз Буковски
Factotum (Момче за всичко)
Американска
Charles Bukowski
Factotum
Copyright ©1975 by Charles Bukowski
Black Sparrow Press, Santa Rosa
© превод: Иван Киров
© Художествено оформление: Цвятко Остоич
Парадокс МБМ София 1993
Преводач: Иван Киров (Тоби)
Художник: Цвятко Остоич
Фотограф: Николай Кулев
Формат: 32/84/108
Цена 25 лв.
ISBN 954-553-007-8
Предпечатна подготовка „Дедракс“
Печат ДФ „Ловеч — Принт“
История
- —Добавяне
53
Маями бе най-далечното място, където можех да отида без да напускам страната. Взех Хенри Милър и се опитвах да го чета през целия път. Когато бе добър, бе много добър и обратното. Имах малка бутилка. После си купих още една и още една. Пътуването продължи четири дни и пет нощи. Като се изключи едно натискане с тъмнокосо момиче, чиито родители не искали повече да го издържат в колеж, нищо особено не се случи. Тя слезе посред нощ на едно необикновено пусто и студено място и изчезна. Винаги съм страдал от безсъние и в автобус мога да спя само ако съм мъртво пиян. А това не смеех да опитам. Когато пристигнахме, не бях спал, нито срал от пет дни и едва ходех. Бе ранна вечер. Приятно бе отново да се шляя по улиците.
СТАИ ПОД НАЕМ. Приближих, качих се по стълбите и натиснах звънеца. В такива случаи човек винаги оставя стария куфар отзад, за да не го види хазяина, като отвори вратата.
— Търся стая. Колко струва?
— Шест долара и петдесет на седмица.
— Можели да я видя?
— Разбира се.
Влязох и я последвах нагоре по стълбите. Беше на около четирийсет и пет, но задникът й приятно се полюшваше. Често съм следвал жени по стълби и винаги съм си мислил, ех да можеше някоя мила дама като тази да ми предложи да се грижи за мен, да ме храни с топли вкусни гозби, да ми пере чорапите и гащите. Щях да приема.
Тя отвори една врата и аз надникнах вътре.
— Хубава е — казах аз. — Изглежда ми хубава.
— Имате ли работа?
— Работя самостоятелно.
— Може ли да ви попитам с какво се занимавате?
— Писател съм.
— О, написали ли сте някоя книга?
— Ами почти съм готов с един роман. Пиша статии, разни малки неща за списанията. Всъщност не са особено добри, но се развивам.
— Добре. Ще ви дам ключа и ще напиша разписка.
Последвах я надолу по стълбите. Задникът не се поклащаше така приятно като слизаше, както като се качваше. Погледнах тила й, представих си, че я целувам зад ушите.
— Аз съм госпожа Адамс — каза тя. — А вие как се казвате?
— Хенри Чинаски.
Докато я чаках да напише разписката, чух звуци като от трион, режещ дърво иззад една врата отляво — само че стърженето се прекъсваше от тежки вдишвания. Всяко вдишване, като че ли бе последно, но все пак след него мъчително идваше следващото.
— Съпругът ми е болен — каза госпожа Адамс и като ми подаде разписката и ключа, се усмихна. Лешниковите й очи бяха красиви, искряха. Обърнах се и закрачих към стълбите.
Когато се прибрах в стаята си, се сетих, че съм си забравил куфара пред вратата. Слязох да го взема.
Като минавах край вратата на госпожа Адамс, стърженето бе още по-силно. Качих горе куфара си, хвърлих го на леглото, после слязох и потънах в нощта. Тръгнах на север и скоро открих широк булевард. Влязох в една зарзаватчийница и си купих буркан фъстъчено масло и хляб. Имах джобен нож, щях да намажа хляба с масло и да хапна.
Когато се върнах в къщата, се спрях в коридора и послушах дишането на господин Адамс. Помислих си, това е Смъртта. Качих се в стаята си, отворих буркана с фъстъчено масло и като слушах звуците на смъртта отдолу, напъхах пръстите си вътре. Ядох направо с пръсти. Страхотно беше. Тогава извадих хляба. Бе зеленясал и мухлясал и миришеше силно на кисело. Как можеше да се продава такъв хляб? Що за място е тази Флорида? Хвърлих хляба на пода, съблякох се, загасих лампата, завих се. Лежах в тъмното и слушах.