Чарлс Буковски
Factotum (5) (Момче за всичко)

5

Фирмата се занимаваше с дистрибуция на едно списание и ние стояхме край масите, където се пакетираха пратките и проверявахме дали количествата съответстват на фактурите. Тогава подписвахме фактурите и пращахме пакетите за разпространение извън града или ги отделяхме настрана за локално разпространение. Работа беше лесна и тъпа, но служителите бяха в непрестанен смут. Притесняваха се за работата си. Бъркотия от млади мъже и жени и изглежда нямаше началник. След няколко часа между две жени се завърза спор. Нещо за списанията. Пакетирахме хумористично издание и нещо на масата се беше объркало. Спорът се разгорещи и жените станаха агресивни.

— Вижте кво — казах аз, — тези книжки не си заслужава да се четат, камо ли да се карате заради тях.

— Добре — каза една от жените, — знаем, че си мислиш, че си прекалено умен за тази работа.

— Прекалено умен?

— Да, отношението ти. Да не мислиш, че не забелязваме?

Тогава за първи път разбрах, че не е достатъчно да си вършиш работата, трябва да я вършиш с желание, дори със страст.

Работих там три-четири дни, тогава дойде петък и ни платиха за всеки час по цент. Дадоха ни жълти пликове със зелени банкноти и монети. Истински пари, никакви чекове.

Наближаваше краят на работния ден, когато шофьорът на камиона се върна малко по-рано. Седна на куп списания и запуши.

— Ей, Хари! — каза той на един от работниците. — Днес получих повишение. Два долара повишение.

След работа си купих бутилка вино, качих се в стаята, пийнах малко и тогава слязох и се обадих в компанията.

— Господин Хийдърклиф?

— Да?

— Обажда се Чинаски.

— Искам увеличение на надницата с два долара.

— Какво?

— Точно така. Шофьорът на камиона е получил повишение.

— Но той работи за нас от две години.

— Имам нужда от повишение.

— Сега ви даваме седемнадесет долара на седмица, а вие искате деветнадесет?

— Точно така. Става ли или не?

— Просто не можем да си го позволим.

— Тогава напускам — затворих слушалката.