Чарлс Буковски
Factotum (27) (Момче за всичко)

27

След като загубих няколко пишещи машини в заложни къщи, аз просто се отказах от идеята да притежавам такова нещо. Пишех разказите си на ръка и в този вид ги изпращах. Пишех ги с писалка. Научих се да пиша много бързо с печатни букви. Усъвършенствах се дотам, че пишех по-бързо с печатни букви, отколкото нормално. Пишех по три-четири разказа на седмица. Пращах ги по пощата. Представях си как редакторите на „Атлантик Мънтли“ и „Харпърс“ казват:

— Ей, пристигна пак нещо от онова куку…

Една вечер заведох Гертруд на бар. Седяхме на една маса и пиехме бира. Навън валеше сняг. Чувствах се малко по-добре от обикновено. Пиехме и си говорехме. Мина около час. Започнах да се взирам в очите на Гертруд и тя в моите. „Трудно се намира в наши дни добър мъж“, каза джубоксът. Тялото на Гертруд се движеше в такт с музиката, главата й се движеше в такт с музиката и тя се взираше в очите ми.

— Имаш много странно лице — каза тя. — Всъщност ти не си грозен.

— Работник в склад, опитващ да се издигне.

— Бил ли си някога влюбен?

— Любовта е за истинските хора.

— Изглеждаш истински.

— Не обичам истински хора.

— Не ги обичаш?

— Мразя ги.

Пихме още малко, като си разменяхме по някоя друга дума. Продължаваше да вали сняг. Гертруд обърна глава и се загледа в хората. После ме погледна.

— Колко е хубав!

— Кой?

— Онзи войник там. Седи сам. Така изправен седи! И носи всичките си медали.

— Хайде, да се махаме оттук.

— Но още е рано.

— Ако искаш остани.

— Не, искам да дойда с теб.

— Все ми е едно.

— Заради войника ли? Затова ли се ядоса, заради войника?

— Уф, глупости!

— Заради войника, нали?

— Аз си тръгвам.

Станах, оставих бакшиш и тръгнах към вратата. Зад мен чух Гертруд. Тръгнах по улицата, газейки в снега. Тя ме настигна и тръгна до мен.

— Дори такси не взе. С тези обувки в снега!

Не отговорих. Минахме пеша четирите преки до вкъщи. Качихме се заедно по стълбите. Аз тръгнах надолу по коридора към моята стая, отворих вратата, затворих я, съблякох се и си легнах. Чух я как хвърли нещо в стената на стаята си.