Чарлс Буковски
Factotum (13) (Момче за всичко)

13

Събудих се в някаква стая. Бях сам. Развиделяваше се и беше студено. Бях само по риза. Опитах се да мисля. Станах от твърдия нар и отдих до прозореца. Имаше решетки. Отвън беше Тихия океан. (Някак си се бях озовал в Малибу.) Надзирателят се появи след половин час, тропайки с метални чинии и табли. Подаде ми закуската. Седнах и ядох; заслушан в океана.

След четиридесет минути ме изведоха. Група мъже стояха приковани на една верига. Отидох до края на редицата и подадох ръце.

Пазачът каза:

— Ти не.

Получих отделни белезници. Двама полицаи ме напъхаха в една кола и потеглихме.

Стигнахме Кълвър Сити и паркирахме зад съда. Единият полицай излезе с мен. Заобиколихме отзад и седнахме на предния ред в съдебната зала. Ченгето ми свали белезниците. Тими го нямаше. Обичайното дълго и досадно чакане за съдията. Моето дело бе второ по ред.

— Обвинен сте в пиянство на публично място и спиране на движението. Десет дни или тридесет долара.

Признах се за виновен, макар и да не знаех какво има предвид със „спиране на движението“. Полицаят ме свали долу и ме вкара в затворническа кола.

— Леко се отърва — каза той. — Бяхте направили задръстване от една миля. Най-тежкото задръстване в историята на Игълууд.

Откара ме в Областния затвор на Ел Ей^[1].