Чарлс Буковски
Factotum (12) (Момче за всичко)

12

Не напуснах стаята си, докато не излязоха на следващата сутрин. Тогава взех вестника и обърнах на страницата с обявите. Лицето ме болеше. Все още ми беше лошо. Прегледах няколко обяви, обръснах се колкото можах, глътнах няколко аспирина, облякох се и излязох на булеварда. Вдигнах ръка. Колите фучаха покрай мен. След известно време една кола спря. Отворих вратата и седнах.

— Хенк!

Стар приятел, Тими Хънтър. Бяхме съученици от „Лос Анджелис Сити Колидж“.

— К’во става, Хенк?

— Търся си работа.

— Отивам в Южен Кал. Какво ти има на лицето?

— Женски нокти.

— Верно?

— Аха. Трябва да пия нещо.

Тими спря пред следващия бар. Влязохме и поръчахме две бутилки бира.

— Каква работа си търсиш?

— Склададжия, хамалин, разсилен.

— Абе, имам малко пари в къщи. Знам един готин бар в Игълууд. Може да отидем.

Живееше с майка си. Влязохме, старата вдигна глава от вестника си.

— Хенк, няма да напиваш Тими.

— Как сте, госпожо Хънтър?

— Последния път, когато излязохте заедно, свършихте и двамата в затвора.

Тими остави книгите си в спалнята.

— Да тръгваме — каза той.

Барът беше тъпкан, с хавайски декор. Един мъж говореше по телефона:

— Трябва да пратите някой да вземе камиона. Много съм пиян, не мога да карам. Да, знам, че съм уволнен, просто елате и вземете камиона!

Започнахме да пием, Тими купуваше. Разговорът с Тими беше приятен. Една млада блондинка ми хвърляше погледи и ми показваше бедро. Тими говореше. Разправяше за колежа: как държахме в шкафчетата си бутилки вино, за Попоф и дървените му пищови, за Попоф и истинските му пищови, за това как простреляхме дъното на лодката в езерото на Западния парк и потънахме, за времето, когато студентите стачкуваха в гимнастическия салон…

Чашите продължаваха да пристигат. Младата блондинка си тръгна с някакъв друг. Джубоксът свиреше. Тими говореше. Свечеряваше се. Отказаха да ни дават повече пиене. Излязохме на улицата и затърсихме друг бар. Беше десет часа. Едва се държахме на краката си. Улицата бе пълна с коли.

— Чакай, Тими. Дай да си починем.

Видях го. Погребален дом, в колониален стил, осветен от прожектори. Широко бяло стълбище водеше към верандата.

Качихме се до средата на стълбището. Внимателно го сложих да легне върху едно стъпало. Изпънах му краката и прибрах ръцете му край тялото. Опънах се в подобна поза на стъпалото под Тими.