Чарлс Буковски
Factotum (77) (Момче за всичко)

77

Пол бе един от служителите. Беше дебел, някъде на 28. Очите му бяха огромни и изпъкнали. Гълташе хапчета. Показа ми една шепа. Бяха с най-различни размери и цветове.

— Искаш ли?

— Не.

— Хайде, вземи!

— Добре.

Взех едно жълто.

— Вземи ги всичките — каза той. — Мамка им. Някои ме вдигат, други ме свалят. Оставям ги да се борят с мен.

— Това сигурно те съсипва.

— Знам. Ей, защо не дойдеш у нас след работа?

— Имам си жена.

— Всички си имаме жени. Аз имам нещо по-добро.

— Какво?

— Гаджето ми купи машина за отслабване за рождения ден. Ебеме се върху нея. Машината се движи надолу-нагоре и ние нищо не трябва да правим. Машината върши всичко.

— Добре звучи.

— Ти и аз можем да използваме тази машина. Вдига много шум, но ако е преди десет вечерта няма проблем.

— Кой ще е отгоре?

— Какво значение има? Мога да го поема или да го вкарам. Отгоре или отдолу, все тая.

— Все тая?

— Да, по дяволите. Ще хвърляме чоп.

— Нека да си помисля.

— Добре. Искаш ли още едно хапче?

— Аха. Дай още едно жълто.

— Ще ти се обадя като затворим.

— Хубаво.

 

 

Пол ме чакаше след работа.

— И какво?

— Не мога, Пол. Аз съм нормален.

— Страшна машина. Веднъж като се качиш върху тази машина, всичко ще забравиш.

— Не мога да го направя.

— Е, добре. Поне ела да ми видиш хапчетата.

— Добре. Така може.

Заключих задната врата. Заедно излязохме през предната. Мери Лу стоеше в кабинета, пушеше цигара и говореше с Бъд.

— Лека нощ, момчета — каза Бъд и се ухили широко…

 

 

Домът на Пол бе на една пряка, в южна посока. Преден партерен апартамент, прозорците му гледаха към Седма улица.

— Ето я машината — каза той. Включи я. — Виж я. Гледай, издава шум като пералня. Жената дето живее отгоре ме срещна на стълбището и ми вика: „Пол, ти наистина сигурно си голям чистник. Чувам как си переш дрехите три-четири пъти на седмица.“

— Спри я — казах аз.

— Виж ми хапчетата. Имам хиляди хапчета, хиляди. Някои дори не ги знам за какво са.

Всички шишенца бяха подредени на масата в хола. Единайсет или дванайсет шишенца с различна големина и форма, пълни с разноцветни таблетки. Бяха красиви. Докато ги разглеждах, той отвори едно шишенце и извади оттам три или четири хапчета и ги глътна. После отпори друго и взе и оттам две. После отвори трето шишенце.

— Хайде, какво има — каза той, — да се качим на машината.

— Ще си запазя поканата за друг път. Трябва да си тръгвам.

— Добре — каза той, — като не искаш да ме ебеш, аз ще се еба сам.

Затворих вратата зад мен и излязох на улицата. Чух го как включва машината.