Чарлс Буковски
Factotum (6) (Момче за всичко)

6

В понеделник бях махмурлия. Обръснах си брадата и се явих по една обява. Седях срещу редактора, човек по риза с дълбоки сенки под очите. Изглеждаше, като че ли не е спал от седмица. Вътре бе хладно и тъмно. Стаята, където се набираше един от двата градски вестника, по-малкия. Мъже седяха зад бюра под нощни лампи и работеха.

— Дванадесет долара на седмица — каза той.

— Добре — казах аз. — Приемам.

Работех с един дребен, дебел човек с неприятно шкембе. Имаше старомоден джобен часовник на златна верижка, носеше жилетка и зелена козирка, беше с дебели устни, лицето му изглеждаше месесто и мрачно. Чертите на лицето му не изразяваха нито интерес, нито характер. Като че ли бе сгънато няколко пъти и след това изгладено, подобно на парче картон. Носеше сплескани обувки, дъвчеше тютюн и плюеше сока в един плювалник в краката си.

— Господин Белгър — каза той за мъжа, който се нуждаеше от сън, — работи здравата, за да изправи този вестник на крака. Способен човек. Бяхме пред фалит преди той да дойде.

Погледна ме.

— Обикновено наемат колежанин за тази работа. Тоя е жаба, помислих си, това е.

— Искам да кажа — каза той, — че тази работа обикновено се дава на студент. Може да си учи книжките, докато чака да го повикат. Ти студент ли си?

— Не.

— Тази работа обикновено я дават на студент.

Влязох в работната си стая и седнах. Стаята бе пълна с метални чекмеджета в редици, а в чекмеджетата имаше цинкови клишета, използвани за реклами. Много от клишетата продължаваха да се използват. Също така имаше и различни надписи — имена на клиенти и линотипи. Дебелакът крещеше „Чинаски“ и аз отивах да видя коя реклама или коя щампа иска. Често ме пращаха до конкурентния вестник да заема някоя от техните щампи. Те заемаха наши. Разходката бе приятна и открих едно място в задната уличка, където имаше бира по пет цента. Дебелакът не ме викаше често и аз започнах да вися на мястото с бирата. На дебелия започнах да му липсвам. В началото само ме гледаше лошо. После един ден ме попита:

— Къде беше?

— Навън да пия една бира.

— Това е работа за студент.

— Аз не съм студент.

— Ще трябва да се разделя с теб. Имам нужда от някой, който винаги да е тук на линия.

Дебелакът ме заведе при Белгър, който както винаги изглеждаше уморен.

— Това е работа за студент, господин Белгър. Страхувам се, че този човек е неподходящ. Трябва да намерим студент.

— Добре — каза Белгър. Дебелият се разкара.

— Колко ви дължим? — попита Белгър.

— Пет дни.

— ОК, занесете това на касата.

— Вижте Белгър, този стар гъз е отвратителен.

Белгър въздъхна.

— Господи Боже, да не мислите, че не знам?

Тръгнах към касата.