Чарлс Буковски
Factotum (57) (Момче за всичко)

57

Не знам колко седмици работих там. Мисля, че шест. В един момент ме преместиха в отделението, където приемаха товари с панталони и нашата работа бе да сравняваме количествата с вписаното в товарителния лист. Тези пратки бяха върнати консигнации от дъщерни магазини, обикновено извън границите на щата. Товарителните листове бяха винаги верни и точни, вероятно защото човекът от другата страна твърде много се страхуваше за работата си. Обикновено той е на седмата от трийсетте и шест вноски за новата си кола, жена му в понеделник ходи на вечерно училище да учи керамика, лихвите от ипотеката жив го изяждат, а всяко от петте му деца изпива по един литър мляко на ден.

Знаете как е, не съм по дрехите. Дрехите ме потискат. Те са ужасни неща, измама, като витамините, астрологията, пиците, пързалките за кънки, поп музиката, боксовите срещи в супертежка категория и т.н. Седях си там и се преструвах, че броя пристигналите панталони, когато внезапно се натъкнах на нещо специално. Тъканта бе наелектризирана, електричеството лазеше по пръстите ми и не изчезваше. Най-накрая някой беше сторил нещо интересно. Разгледах внимателно плата. На вид бе точно толкова вълшебен, колкото на пипане.

Станах и взех панталоните заедно с мен в клозета. Заключих вратата. Никога нищо не бях крал.

Свалих си панталоните и пуснах водата. После обух вълшебните панталони. Навих вълшебните крачоли до под колената си. Накрая обух собствените си панталони върху тях.

Отново пуснах водата в тоалетната.

Излязох навън. Бях притеснен и имах чувството, че всички ме гледат. Отидох до предната част на магазина. До края на работното време оставаха час и половина. Шефът стоеше зад един тезгях близо до вратата. Той заби очите си в мен.

— Имам малко работа, господин Силвърщайн. Извадете този час и половина от надницата ми…