Чарлс Буковски
Factotum (49) (Момче за всичко)

49

В склада за авточасти вършех все по-малко работа. Когато господин Манц, собственикът, влезеше аз стоях спотаен в някой ъгъл или сред редовете и много бавно и мързеливо поставях новопристигналите части по рафтовете.

— Чинаски, добре ли си?

— Да.

— Да не си болен?

— Не.

Манц излизаше. Сцената се повтаряше и повтаряше с дребни вариации. Веднъж ме хвана да скицирам уличката на гърба на фактура. Джобовете ми бяха пълни с пари от конните надбягвания. Махмурлуците не бяха така страшни, като се има предвид, че бяха следствие от най-доброто уиски, което можеше да се купи с пари.

Получавах заплата още две седмици. Тогава, една сряда, Манц се появи на пътеката до кабинета си. Махна ми с ръка да се приближа. Когато влязох в кабинета му, Манц бе седнал зад бюрото си.

— Седни, Чинаски — в центъра на бюрото имаше обърнат чек. Плъзнах чека по бюрото и без да го погледна го пъхнах в портфейла си.

— Знаеше, че ще те уволним?

— Не е трудно да се досетиш какво мисли един шеф.

— Чинаски, от един месец се скатаваш и го знаеш.

— Човек си скъсва гъза от бачкане, а вие не го оценявате.

— Ти не си скъсваш гъза от бачкане, Чинаски.

Позагледах се в обувките си. Не знаех какво да кажа. После вдигнах глава.

— Аз ви давах времето си. Това е всичко, което мога да дам — единственото, което човек като мен притежава. И то за жалките долар и четвърт на час.

— Спомни си, че молеше за тази работа. Каза, че работата е вторият ти дом.

— … моето време, за да можете да живеете в големите си къщи на хълма и да имате всичко, което си поискате. Ако има някой, който да е загубил от тази сделка, от това споразумение… То аз съм този някой. Разбираш ли?

— Добре, Чинаски.

— Добре ли?

— Да. Просто си върви.

Станах. Манц бе облечен в консервативен кафяв костюм, бяла риза, тъмночервена вратовръзка. Накрая реших да се направя на страшен.

— Манц, искам си осигуровката за безработен. Надявам се да си нямаме неприятности. Вие винаги се опитвате да измамите работника. Аз знам правата си. Затова да си нямаме неприятности, защото ще се върна.

— Ще си получиш осигуровката. А сега се разкарай!

Аз се разкарах.