Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Factotum, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Киров, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Америка
- Американска литература (САЩ и Канада)
- Еротика
- Контракултура
- Секс
- Хумор
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 4,7 (× 63гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Оня с коня(2012 г.)
Издание:
Чарлз Буковски
Factotum (Момче за всичко)
Американска
Charles Bukowski
Factotum
Copyright ©1975 by Charles Bukowski
Black Sparrow Press, Santa Rosa
© превод: Иван Киров
© Художествено оформление: Цвятко Остоич
Парадокс МБМ София 1993
Преводач: Иван Киров (Тоби)
Художник: Цвятко Остоич
Фотограф: Николай Кулев
Формат: 32/84/108
Цена 25 лв.
ISBN 954-553-007-8
Предпечатна подготовка „Дедракс“
Печат ДФ „Ловеч — Принт“
История
- —Добавяне
48
Скандалите бяха винаги еднакви. Сега разбирам всичко прекалено добре — великите любовници са винаги безделници. Като безделник бях по-добър ебач, отколкото като бачкатор.
Джан започваше контраатака, спореше с мен, аз побеснявах, а тя тръгваше по улиците, по баровете. Трябваше просто да седне сама на бара и чашите и предложенията неизменно щяха да последват. Естествено, аз не смятах, че това е честно от нейна страна.
Повечето вечери минаваха така. Тя ще се разкрещи, ще грабне чантата си и ще изчезне през вратата. Имаше ефект — твърде дълго бяхме живели заедно и се бяхме обичали. Трябваше да го почувствам и аз го чувствах. Но не правех нищо, за да я спра, седях отпуснат и безпомощен на стола, пиех уиски и намирах класическа музика по радиото. Знаех, че е там някъде навън, знаех, че ще бъде с някой друг. И все пак трябваше да оставя нещата така, трябваше да оставя нещата да следват естествения си ход.
Но тази вечер, както си седях, нещо в мен се пречупи, усетих как се счупи, как кипна и се надигна и аз станах, слязох по стълбите и излязох на улицата. Вървях от Трета улица към Шеста, а после завих на запад по Шеста към „Алварадо“. Вървях покрай баровете и знаех, че тя е в един от тях. Избрах си един и влязох и там на далечния край на бара стоеше Джан. В скута й имаше бяло-зелен копринен шал. Седеше между един слаб мъж с огромна брадавица на носа и една малка прегърбена буца с бифокални очила, облечена в черен износен костюм.
Джан ме видя като влязох. Тя вдигна глава и сред сумрака на бара видях как пребледня. Приближих се и застанах зад столчето й.
— Опитах се да направя от теб жена, но ти винаги ще си бъдеш гадна шибана курва! — ударих я с опакото на ръката си и я свалих от стола. Тя се простря на пода и изпищя. Вдигнах чашата й и я изпих. След това бавно тръгнах към изхода. Когато стигнах, се обърнах.
— Ако тук има някой… на който не му харесва какво направих… нека просто да каже.
Никой не отговори. Предполагам им хареса какво направих. Тръгнах по улица „Алварадо“.