Чарлс Буковски
Factotum (43) (Момче за всичко)

43

Една сутрин ми беше много лошо и не можах да стана в четири и трийсет — или според нашия часовник седем часа и двайсет й седем минути и половина. Спрях звънеца и продължих да спя. След няколко часа откъм коридора се чу силен шум.

— Какво по дяволите става? — попита Джан.

Станах от леглото. Спях по гащи. Гащите бяха изцапани — бършехме се с вестници, които мачкахме с ръце, за да станат по-меки и аз често не успявах добре да се избърша. Гащите ми също така бяха парцаливи, целите в дупки от цигари, там, където огънчето бе падало в скута ми.

Отидох до вратата и я отворих. Коридорът беше пълен с гъст пушек. Пожарникари с големи железни шлемове с номера по тях. Пожарникари, които влачеха дълги, дебели маркучи. Пожарникари облечени в азбест. Пожарникари с брадви. Шумът и бъркотията бяха невъобразими. Затворих вратата.

— Какво става? — попита Джан.

— Пожарната е тук.

— Уф — каза тя. Зави се през глава и се извърна на страна.

Аз легнах до нея и заспах.