Чарлс Буковски
Factotum (34) (Момче за всичко)

34

Когато влязохме в пристанището, Грейс вече се бе присъединила към нас. Все още бе с шала си и не говореше, но пиеше. Всички пиехме. Всички пиехме, когато Уилбър слезе по стълбите. Той стоеше и ни гледаше.

— Връщам се след малко — каза той.

Бе следобед. Чакахме и пиехме. Момичетата започнаха да спорят как да работят Уилбър. Качих се в една от койките и заспах. Когато се събудих бе късно вечер и студено.

— Къде е Уилбър? — попитах аз.

— Още не се е върнал — каза Джери. — Бесен е.

— Ще се върне — каза Лора. — Грейс е тук.

— Пет пари не давам дали ще се върне — каза Грейс. — Имаме достатъчно храна и пиене за цялата персийска армия.

И така аз се оказах на най-голямата яхта в пристанището заедно с три жени. Само че беше много студено. Океанът излъчваше мраз. Станах, налях си една чаша и отново пропълзях под завивките.

— Господи, колко е студено — каза Джери. — Искам да се мушна при теб да се стопля — тя изрита обувките си и се качи при мен.

Лора и Грейс бяха пияни и спореха за нещо. Джери беше мъничка и закръглена, много закръглена, само за гушене. Притисна се до мен.

— Господи, студ. Прегърни ме.

— А Лора… — казах аз.

— Заеби я Лора.

— Искам да кажа, че може да се разсърди.

— Няма. Ние сме приятелки. Виж — Джери седна на койката. — Лора, Лора…

— Да?

— Виж. Искам да се стопля. Нали може?

— Може — каза Лора.

Джери се мушна под завивките.

— Видя ли, каза, че може.

— Добре — казах аз, сложих ръка на задника й и я целунах.

— Само не прекалявайте — каза Лора.

— Само ме е прегърнал.

Пъхнах ръка под роклята й, започнах да й свалям бикините. Беше трудно. Когато най-накрая успя да ги събуе, бях повече от готов. Езикът й се стрелкаше в устата ми. Правехме се на небрежни, докато се чукахме странично. Няколко пъти се измъквах, но Джери отново си го вкарваше.

— Само не прекалявайте — повтори Лора. Отново се изплъзна, а Джери го хвана и стисна.

— Само ми го държи — казах на Лора. Джери се закиска и отново си го вкара. Остана вътре. Аз все повече се разгорещявах.

— Мръсна кучка — прошепнах й аз. — Обичам те! — започнах да се празня.

Джери стана от койката и отиде в банята. Грейс ни правеше сандвич с телешко печено. Скочих от койката долу и ние всички ядохме сандвичи, картофена салата, домати и ябълков сладкиш. Бяхме гладни.

— Наистина се стоплих — каза Джери. — Хенри е като печка.

— И аз умирам от студ — каза Грейс. — Мисля да опитам тази печка. Имаш ли нещо против, Лора?

— Не. Само не прекалявайте.

— Какво значи да не прекаляваме?

— Знаеш какво имам предвид.

Като се наядохме, аз се качих в койката и Грейс дойде с мен. Тя бе най-високата от трите. Никога не бях се озовавал в едно легло с толкова висока жена. Целунах я. Езикът й ми отговори. Жените, помислих аз, жените са магия. Какви приказни създания са те! Пуснах ръка под полата й и задърпах бикините. Пътят надолу бе дълъг.

— Какво по дяволите правиш? — прошепна тя.

— Свалям ти бикините.

— Защо?

— Ще те еба.

— Просто искам да се стопля.

— Ще те еба.

— Лора е моя приятелка. Аз съм гадже на Уилбър.

— Ще те еба.

— Какво правиш?

— Опитвам се да си го вкарам.

— Не!

— Помогни ми, по дяволите.

— Вкарай си го сам.

— Помогни ми.

— Вкарай си го сам. Лора ми е приятелка.

— Това пък какво общо има?

— Какво?

— Забрави.

— Виж, аз още не съм готова.

— Ето пръста ми.

— О, по-леко. Покажи известно уважение към дамата.

— Добре, добре. Така става ли?

— Става. По-високо. Там! Да! Даа!

— Ей, да не правите нещо? — каза Лора.

— Не. Просто я топля.

— Чудя се, кога ли ще се върне Уилбър? — каза Джери.

— Ако ще да се връща. Изобщо не ме интересува — казах аз, като влизах в Грейс. Тя изстена. Добре беше. Започнах съвсем бавно, с отмерени тласъци. Не се измъкваше като с Джери.

— Гадно копеле — каза Грейс, — свиня, Лора ми е приятелка.

— Еба те — казах аз. — Усети как влиза и излиза от тялото ти, вън и вътре, вън и вътре, вън и вътре, флюп, флюп, флюп.

— Не говори така, побърквам се.

— Еба те — казах аз — еба, еба, ебане, еба, ние се ебем, ебем, ние се ебем. Уф, това е толкова мръсно, уф, колко е вулгарно, това ебане, ебане, ебане…

— Престани за Бога!

— Става все по-голям и по-голям, усещаш ли?

— Да, да…

— Ще свърша. Света Дево! Свършвам… — свърших и си го извадих.

— Изнасили ме, копеле мръсно. Направо си ме изнасили — прошепна тя. — Трябва да кажа на Лора.

— Хубаво, кажи й. Да не мислиш, че ще ти повярва?

Грейс слезе от койката и отиде в банята. Аз се избърсах в чаршафа, вдигнах си панталоните и скочих долу.

— Знаете ли да играете на зарове?

— Какво ти трябва? — попита Лора.

— Аз имам зарове. А вие момичета, пари имате ли? Трябват зарове и пари. Ще ви покажа как става. Извадете си парите и ги сложете пред себе си. Не се притеснявайте, ако нямате много пари. И аз нямам много пари. Нали сме приятели?

— Да — каза Джери. — Приятели сме.

— Да — каза Лора. — Приятели сме.

Грейс излезе от банята.

— Сега пък кво прави това копеле?

— Ще ни научи да играем на зарове — каза Джери.

— Казва се барбут. Ще ви науча да играете барбут.

— А, така ли? — попита Грейс.

— Да, довлечи си дългия задник тука и ще ти покажа как става…

След един час Уилбър най-неочаквано се появи. Повечето пари бяха пред мен. Така ни намери Уили, като слезе — пияни, играещи на зарове.

— На този кораб не разрешавам да се играе хазарт! — изкрещя той от стълбите. Грейс се изправи, пресече стаята, прегърна го и заби дългия си език в устата му, а след това го хвана за пакета.

— Къде е бил моят Уили, защо е оставил своята Грейси съвсем самичка на тези голям кораб? Толкова мъчно й беше за нейния Уили.

Уили усмихнат влезе в стаята. Седна на масата, а Грейс извади нова бутилка уиски и я отвори. Уилбър разля по чашите.

Погледна ме:

— Трябваше да отида да оправя няколко ноти от операта. Нали ще напишеш либретото?

— Либретото?

— Думите.

— Честно да ти кажа, Уилбър, не съм мислил много по въпроса, но ако наистина настояваш, ще се захвана.

— Настоявам — каза той.

— Утре почвам — отвърнах аз.

Точно тогава Грейс се протегна под масата и разкопча дюкяна на Уилбър. Щеше да бъде една хубава вечер за всички нас.