Чарлс Буковски
Factotum (25) (Момче за всичко)

25

Намираме се в едно мазе. Стените са боядисани в жълто. Опаковаме нашите дамски дрехи в продълговати картонени кутии, дълги около метър и широки трийсет-четирийсет сантиметра. За да се сгънат така, че да не се измачкат, се изискваше известно умение. С тази цел уплътнявахме кутиите с картон и хартия, бяхме получили подробни инструкции. За доставки извън града използвахме пощата. Всеки от нас си имаше собствен кантар и метър за пресмятане на пощенските разходи. Пушенето беше забранено.

Ларабии беше началник на пакетажа. Клайн беше помощник-началник. Ларабии беше босът. Клайн се опитваше да измести Ларабии от поста му. Клайн беше евреин и собствениците на магазина бяха евреи, а Ларабии беше нервен. Клайн и Ларабии спореха и се караха по цял ден, а също и вечер. Да, вечер. Проблемът, както и навсякъде през военните години, беше работното време. Работодателите предпочитаха да скапват от работа няколко души, вместо да наемат повече хора, които да работят по-малко. Дай на боса осем часа и той ще поиска още. Никога няма да те прати вкъщи след шест часа, например. Току-виж си се размислил в свободното си време.