Чарлс Буковски
Factotum (22) (Момче за всичко)

22

Като пристигнах във Филаделфия, си намерих квартира и предплатих за една седмица. Най-близкият бар бе на петдесет години. Усещаше се миризмата от насъбралите се за половин век пикня, лайна и повръщания, която се просмукваше през пода от тоалетните долу.

Бе четири и трийсет следобед. Двама мъже се биеха в центъра на бара.

Мъжът отдясно каза, че се казва Дани. Онзи отляво каза, че се казва Джим.

Дани бе със запалена цигара в уста. Във въздуха профуча бирена бутилка. Почти обърса цигарата и носа му. Той не помръдна, нито погледна в страни, изтръска цигарата си в пепелника.

— За малко да улучиш, копеле мръсно! Опитай още веднъж и ще видиш.

Всички места бяха заети. Имаше, и жени, няколко домакини, дебели и глуповати и две-три дами, които го бяха позакъсали. Докато стоях там, едно момиче стана и излезе заедно с един мъж. Върна се след пет минути.

— Хелън! Хелън! Как го правиш?

Тя се изсмя.

Друг скочи на крака, за да я опита.

— Сигурно е страхотно. Искам и аз.

Излязоха заедно. Хелън се върна след пет минути.

— Сигурно вместо путка има сонда!

— И аз трябва да опитам от това чудо — каза един старец седнал на края на бара. — Не ми е ставал откакто Теди Рузвелт спечели последния си мандат.

Този път й бяха необходими десет минути.

— Искам сандвич — каза един дебелак. — Кой иска да ми купи сандвич?

Казах му, че ще му купя.

— С телешко и всякакви гарнитури — даде ми пари. — Задръж рестото.

Отидох до закусвалнята. Появи се един тип с огромно шкембе.

— Сандвич с телешко и всякакви гарнитури. И една бира, докато чакам.

Изпих бирата, занесох сандвича на дебелака в бара и отново си намерих място да седна. Пред мен се появи чаша уиски. Изпих я. Още една се появи. И нея изпих. Джубоксът свиреше.

Млад мъж на около двадесет и четири се приближи откъм края на бара.

— Трябва ми някой да изчисти щорите — каза ми той.

— Напълно си прав.

— С какво се занимаваш?

— С нищо. С пиене. И с двете.

— Какво ще кажеш за щорите?

— Пет долара.

— Нает си.

Викаха му Били Бой. Били Бой бе женен за собственичката на бара. Тя бе на четиридесет и пет.

Донесе ми две кофи вода, прах, парцали и гъби. Свалих щорите, извадих летвичките и започнах.

— Докато бачкаш — каза Томи, нощният барман, — пиенето е безплатно.

— Едно уиски, Томи.

 

 

Вървеше бавно. Прахта се бе спекла и станала на камък. На няколко пъти се порязвах на ръбовете на металните летвички. Сапунката щипеше.

— Едно уиски, Томи.

Свърших щорите на един прозорец и ги окачих. Посетителите се обърнаха да огледат резултата от труда ми.

— Чудесно!

— Определено отваря мястото.

— Сигурно ще дигнат цените.

— Едно уиски, Томи — казах аз.

Свалих следващия комплект щори, измъкнах летвичките. Бих Джим на флипер и спечелих 25 цента, после излях кофите в кенефа и напълних чиста вода.

Сега вървеше още по-бавно. Сдобих се с още драскотини. Щорите сигурно не бяха чистени от десет години. Спечелих още 25 цента на флипер, но Били Бой ми кресна да се връщам на работа.

Мина Хелън на път за женския кенеф.

— Хелън ще ти дам пет долара, като свърша. Толкова стига ли?

— Разбира се, само че ти няма да можеш да го дигнеш след толкова бачкане.

— Ще го дигна.

— Като затварят ще съм още тук. Ако все още се държиш на крака, ще го получиш безплатно!

— Ще видиш, ще съм някакъв ад! Хелън продължи за кенефа.

— Едно уиски, Томи.

— Ей, по-полека — каза Били Бой — или няма да свършиш работата до довечера.

— Виж кво Били, ако не свърша, си задръж петарката.

— Става. Чуха ли всички?

— Чухме, чухме, Били. Задник стиснат.

— Дай едно и за из път, Томи.

Томи ми наля. Изпих го и се върнах на работа. Бачках като луд. След още няколко уискита, щорите и на трите прозореца светеха.

— Това е, Били. Давай парите.

— Не си свършил.

— Кво?

— В задната стая има още три прозореца.

— Задната стая?

— Задната стая. Салонът за купони.

Били Бой ми показа задната стая. Още три прозореца, още три комплекта щори.

— Още два и педесет, Били.

— А не. Или ще ги изчистиш всичките, или няма знаци.

Взех си кофите, излях помията, налях чиста вода, сложих сапун и свалих щорите от единия прозорец. Измъкнах летвичките, сложих ги на масата и ги загледах.

Джим намина на път за кенефа.

— Кво става бе?

— Не мога повече.

Джим излезе от кенефа и отиде до бара, за да си вземе бирата. Започна да чисти щорите.

— Джим, недей.

Отидох до бара и си поръчах уиски. Когато се връщах едно от момичетата сваляше един комплект щори.

— Внимавай да не се порежеш — казах й аз.

След няколко минути в задния салон се бяха събрали пет-шест човека, които си говореха и се смееха, дори Хелън бе дошла. Всички чистеха щорите. Скоро целият бар се премести отзад. Аз изпих още две уискита. Щорите бяха изчистени и окачени. Стана за нула време. Просто светеха. Дойде Били Бой.

— Няма за какво да ти плащам.

— Работата е свършена.

— Но не я свърши ти.

— Не се прави на стиснат педераст, Били — каза някой.

Били Бой измъкна пет долара и аз ги взех. Седнахме на бара.

— Пиене за всички! — сложих петарката на бара. — И едно за мен.

Томи се въртеше наоколо и наливаше пиене.

Аз си изпих моето, а Томи прибра петте долара.

— Дължиш на бара три долара и петнайсет.

— Запиши го в тефтера.

— ОК, как ти е последното име?

— Чинаски.

Знаеш ли го тоя за поляка, дето отишъл до клозета?

— Да.

Пих, докато затвориха. Преди да тръгна, се огледах. Хелън се беше измъкнала. Хелън ме бе излъгала.

Абсолютна кучка, помислих си, уплаши се от здравото ебане.

Излязох и закрачих към стаята си. Луната ярко светеше. Стъпките ми отекваха в празната улица, като че ли някой ме следеше. Огледах се. Въобразявах си. Бях напълно сам.