Христо Калчев
Вълчи капан I (15)

XV

В средата на лятото Козела успя да вкара и Маджо във вълчия капан, при това по най-елементарен начин. Дори не се зарадва. Толкова бързо и лесно стана.

— Време е да се срещнем, пич! Не мислиш ли? — попита провлачено Козела по телефона, докато бавно вадеше цигара от кутията.

— Козела можел да бъде и сериозен? — ехидно му отговори Маджо, но беше нащрек. — Да не би да имаш някакво предложение за мен?

— Може и да имам — отвърна Козела.

— Обичам руси предложения, дъртак! Не си падам по кретени. Смятам, че си разбрал!

— Не се дръж нагло, Младене! Това ще ти изяде главата. Ще се видим в Лесидрен. Ще ти се обадя за датата, часа и мястото.

Козела затвори телефона. Бе готов да го напсува с онези цветисти псувни, които раздаваше като благословии. „Всяко нещо с времето!“ — помисли той.

Освен живата стръв Влад Аберман, за капана вече бяха готови мадам Сабат и големия гявол Младен Михалев от Банишора. Ахмед Доган обаче все още му се изплъзваше.

* * *

Времето в Девин не течеше, а си стоеше на едно място. Дните си приличаха като близнаци. Утрините бяха свежи, но по пладне слънцето напичаше жестоко и това изнервяше Козела. Той не обичаше много водата, но нямаше друг изход и от време на време се потапяше във водата. Жегата беше непоносима. Мери също плуваше около него и се държеше толкова лекомислено, колкото й позволяваше артистичния й талант. Ангел небесен.

След една от многото вечери, прекарани с нея, Козела успя да засече неин разговор и се убеди в това, в което отдавна беше сигурен. Мери беше пратена от Флора.

През нощта я еба дълго и напоително. После я хвърли във ваната и я огледа с огромно съжаление. Беше ниска на ръст, но изключително съразмерна, с малки гърди и великолепно изваяни крака. Притежаваше всичко, което можеше да се желае от една жена. Устните й бяха като капка и Козела жадно я пиеше при всяка възможност. Лебедовата й шия можеше да краси всяка колекция. В кръста се смаляваше до такава степен, че чак изчезваше. Беше му мъчно, много мъчно, че цялото това съвършенство трябва да умре.

Двамата продължаваха да се лъжат и да се забавляват като за последно.

— Какво прави сладка курвичка като тебе в този шибан занаят?

— Аз съм само една скромна учителка — отвръщаше му свенливо Мери и той за сетен път се убеждаваше, че е по-опасна от скорпион.

Беше претърсил всичките й дрехи. Знаеше, че няма пистолет, нито нож. Чудеше се искрено с какво смята да го убие. На всичко отгоре времето безметежно си летеше, а тя не предприемаше никакви действия. И така до един безличен четвъртък, в който на язовира изненадващо се появиха двама леководолази с харпуни. Попитаха невинно дали в района се е появила характерната за сезона бяла риба и се гмурнаха да я ловят. Козела не им обърна внимание. Скочи заедно с тях във водата, за да им покаже най-добрите места. Първият харпун се заби в гърба му, но не можа да пробие и Козела увисна на въжето му като шаран. Вторият харпун мина през гърдите и върхът му се показа над плешката. Леководолазите изчезнаха мигновено. Когато местните рибари намериха безжизненото тяло на мъжа, той се държеше над водата с последните сили на волята си. Измъкнаха го ужасени на лодката и потеглиха с пълна скорост към близката болница.

Козела беше в пълно съзнание. „Да си еба живота… — мислеше си той. — Да еба вашата мама, алчни мутри и тъпи турци! Да еба вашата мама, тъпи и неблагодарни курви! Да еба вашата…, крадливи политици и смрадливи бизнесмени! Да еба вашата мама, бивши и настоящи президенти! Да еба мама му кандидат-президентска и тем подобни. Да му еба майката на понеделника и на вторника, на срядата, на цялата седмица, на целия месец! Да си еба майката на спомените и на мечтите си и на всичко около тях! Мамицата й мръсна на съдбата и на Господ, ако изобщо съществува! Да еба майката на тъпата Флора и на цялата пасмина около нея. Да еба майката на мадам Сабат и на мръсния евреин Влад Аберман. Да им го начукам на Маджо, на Ахмед Доган и на всички простаци по света! Ебал съм им майката… Ебал съм му мамата на живота!“

След което припадна.