Христо Калчев
Вълчи капан I (14)

XIV

Бойко Борисов неудържимо вървеше към властта. Печелеше бъдещите избиратели с прости формули и политическите му противници не намираха никакви начини да му противодействат.

— Смешно ми е като кажат, че съм имал харизма, че съм обаятелен и други такива глупости — отговаряше на журналистическите въпроси той.

— Вие сте кмет на двумилионен град. Не се ли канете да станете министър-председател? — питаха го смаяните журналисти.

— Никога не съм заявявал подобно нещо. — Контрираше ги Бойко Борисов. — Един мъж, който е защитил докторат, така както върви по улиците и някой закача жена трябва да може да му набие едно дясно кроше, независимо от това дали е кмет, дали е кандидат за премиер или за президент. Това съм аз!

След подобни изказвания рейтингът му растеше. Хлапетата умираха да се снимат с него. Политическите журналисти не го питаха колко книги е изчел, а се домогваха до благоволението му с подозрителна сервилност.

Търпеливо се отказа да участва в президентската надпревара. Направи го толкова безочливо, че политиците си глътнаха езика. Мутрите също.

* * *

От вилата си край Девин, Козела се забавляваше искрено на тази политическа игра. Беше му пределно ясно, че играта на генерала е единственият начин да оцелее. Старите му приятели Румен Николов-Пашата и Маджо нямаха друг ход, освен да сключат споразумение с него. Йоско Амстердама — също.

Някъде по това време се опитаха да убият Ахмед Доган и той се покри толкова дълбоко, че дори най-близките му съратници загубиха връзка с него.

На практика Бойко Борисов остана без реални противници, но все още нямаше и сериозни партньори.

* * *

Девин ставаше все по-привлекателно място за бизнес и политиците се ориентираха към него. За един кратък период леви, десни и царисти си намериха повод да посетят района, да държат по някоя напълно безсмислена реч и да огледат какво могат да откраднат.

— Закъснели са! — подхвърли Козела мимоходом на Мери. — Ахмед отдавна заграби всичко!

— Кой е Ахмед? — попита наивно Мери.

Това искрено развесели Козела.

През живота си беше срещал всякакви артистки, но тази надминаваше останалите. Не само с талант, но и с очарование. Все още не беше наясно кой точно му я пробутва. Можеше да бъде Маджо. В никакъв случай не изключваше да е Доган, когото тя се правеше, че не познава. Но най-вероятно щеше да се окаже Флора.

Двамата с Мери обичаха да прекарват уикенда на плаващия хотел навътре в язовира. Обикновено беше спокойно и тихо. Бизнесмени ловяха риба, а тъпите им жени играеха карти и се преправяха на гранд-дами.

Политиците пристигнаха с катер около пет часа привечер. Никой от тях не познаваше Козела и не му обърнаха внимание.

Познаваше всички и развеселен отбеляза, че представляват пълната палитра на политическите партии в парламента. Бяха се събрали и като нищо можеха да си гласуват какъвто и да е закон. Повечето бяха бисексуални, а някои откровени хомосексуалисти. Социалистите си говореха с крайнодесните толкова задушевно, сякаш бяха кръвни братя. Двама от най-известните представители на Центъра се целуваха с настървение, сякаш повече нямаше да се видят. Водещ на програмата се явяваше дебел педофил от „Атака“, който вдъхновено пееше народни песни и няколко пъти повтори на бис песента, която депутатите най-много харесваха: „Делим делим дишка, мома свири на пишка“.

Собственикът на хотела докара курвите към седем часа. Повечето от тях изглеждаха като правени по калъп. Преобладаваха блондинките с дълги крака и къси умове.

На Козела обаче му харесаха повече две брюнетки с неясен произход. По-късно установи, че са ливански проститутки. Бяха предназначени за тарторите на купона — домакините от ДПС.

Пиеше се уиски от всички възможни марки, с лед и без лед, с минерална вода и чисто, от чаши или направо от бутилката. Към девет часа всички бяха безумно пияни.

Козела знаеше, че това е интродукцията и въобще не се изненада, когато забеляза облечените в бяло келнери да нареждат трапезата.

Първо сервираха ордьоврите, състоящи се от огромни, червени като социалисти раци, сьомга хайвер и филе от акула. Явно депутатското присъствие си бе пожелало рибно меню.

— Това не може да се изяде! — прошепна Мери.

— Ще видим — кимна Козела.

В десет часа на масата нямаше нищо. И тогава дойде момента, собственикът на хотела лично да поднесе цяло печено агне, гарнирано с всички подробности. Уискито изчезна и на негово място се появиха запотени кани с бяло и червено вино.

— Тук вече ще закъсат — засмя се Мери.

— Ще се справят, само почакай — хвана я за ръката Козела, наля си чаша водка.

Към дванайсет часа от агнето бяха останали само кокалите.

Преди десерта възникна първият политически спор и той естествено беше свързан с Бойко Борисов.

— Това лайно трябва да го унищожим! — заяви на висок глас единият от центристките педерасти.

— Знам поне сто начина, за да го бламираме — подкрепи го бисексуалният социалист. Домакинът сервира десерта.

— Мислиш ли, че някой от тези мазни задници ще посегне? — усъмни се Мери.

— Ще го унищожат като термити — увери я Козела.

На десетата минута от огромната торта не остана следа. И тогава дойде изненадата. Капакът под нея се разтвори и изскочи най-известната фолк певица. Появи се като нимфа.

От тук насетне започна яростно ебане и дори Козела не можеше да установи с точност кой кого чука. По някакво чудо плаващият хотел не потъна от срам.

Към три часа купонът приключи и друг катер отнесе курвите в неизвестна посока. На сутринта депутатите също потеглиха към брега. Отидоха да си вършат държавните дела.

* * *

— Не съм прекарвала по-интересен уикенд — отпи от кафето си на закуска Мери.

— Ти си умна жена и съм сигурен, че не си видяла нищо от това — запали цигара Козела и вместо кафе си поръча уиски.

Правеше го изключително рядко. Само в моменти на крайно отчаяние.

— Никога повече няма да гласувам за какъвто и да е политик.

— Грешка. За когото и да гласуваш, все в гъза.