Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (80)

Двубоят на Менелай с Парис

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Бързо литнала от Олимп вестителката на боговете Ирида и съобщила на троянците, като взела образа на Приамовия син Полит, че безбройни войски се приближават от гръцкия стан към Троя. Когато Ирида пристигнала в Троя, всички троянци били на народно събрание. Веднага Хектор разпуснал събранието.

Всички граждани на Троя и всички техни съюзници побързали да се въоръжат и да се строят в боен ред. Отворили вратите на Троя и през тях започнали да излизат една след друга дружините на троянците и на съюзниците им. С висок крясък се движели троянците подобно на върволици жерави през време на прелитане. А гърците се приближавали в страшно мълчание. Облаци прах закривали цялото поле.

Приближили се двете войски, но не влизали още в бой. Тогава излязъл от редиците на троянците хубавият Парис. На рамото му била метната кожа от леопард, на гърба му — лък и стрелник със стрели, на бедрото му висял остър меч, а в ръка държал две копия. Парис призовавал на двубой някого от гръцките герои. Щом Менелай видял Парис, бързо скочил от колесницата си и излязъл напред, цял блестящ със своето въоръжение. С радост отивал срещу Парис Менелай — подобно на лъв, който неочаквано е намерил богата плячка; той ликувал, че може да отмъсти на похитителя на прекрасната Елена.

Когато Парис зърнал Менелай, сърцето му трепнало и той, изплашен от смъртта, се скрил всред своите приятели. Видял това Хектор и започнал да укорява брата си за неговата страхливост.

— Ти си храбър само наглед — казал Хектор на Парис, — по-добре да не се беше родил, отколкото да си позор за всички ни. Нима не чуваш как ти се смеят гърците. Храбростта ти стигаше само за да отвлечеш Менелаевата жена Елена за нещастие на цяла Троя? Ти се уплаши от Менелай! Сега ще разбереш какъв боец е мъжът на откраднатата от тебе Елена! О, ако троянците бяха по-решителни, отдавна щяха да те убият с камъни за всичките беди, които ти им навлече.

— Имаш право да ме хокаш, Хекторе — така отвърнал Парис, — но бъди спокоен. Аз ще вляза в двубой с Менелай. Само заповядай на троянците да се спрат. Ние ще се бием с Менелай за хубавицата Елена пред войските. Който от нас победи, той ще заведе в дома си Елена.

Като чул тоя отговор, Хектор излязъл пред строя на троянците и ги спрял. Гърците били готови да обсипят Хектор със стрели. Някои вече хвърляли камъни по него, но Агамемнон ги възпрял, като извикал:

— Стойте, гърци, стойте, мъже ахейци! Блестящият с шлема си Хектор възнамерява да се обърне към нас със слово!

Когато всички замлъкнали, Хектор възвестил, че Парис предлага спорът за Елена да се реши чрез двубой. Отговорил му Менелай:

— Изслушай ме! Отдавна е време да турим край на кървавата разпра. Нека се преборим ние с Парис и нека загине оня от нас, на когото съдбата е отредила гибел. А вие сключете после мир. Да принесем жертви на боговете. Призовете стареца Приам; всичките му синове са коварни, затова нека лично той даде клетва преди двубоя, че ще изпълни този договор.

Зарадвали се всички, като чули това предложение. Хектор веднага изпратил вестоносци да повикат Приам.

В това време богиня Ирида, като взела образа на прекрасната Приамова дъщеря Лаодика, се явила при Елена и я повикала да се качи на кулата при Скейската врата, където се били събрали троянските старейшини начело с Приам, за да гледат двубоя между Парис и Менелай. Облякла се къдрокосата Елена в разкошни дрехи и побързала подир Ирида, придружена от две прислужнички. Припомнила си Елена за своя първи мъж, за родината си и за скъпата Спарта и сълзи се показали на очите й. Видели троянските старци приближаващата се Елена. Тя била тъй прекрасна, че старците с възхищение я гледали и си казвали един на друг:

— Не, не бива да се осъждат нито гърците, нито троянците, че водят кръвопролитна борба заради такава прекрасна жена. Наистина по красота тя е равна на безсмъртните богини. Но колкото и хубава да е, по-добре ще бъде да се завърне в Гърция; тогава гибел няма да застрашава нито нас, нито нашите деца.

А Приам повикал Елена при себе си и започнал да я разпитва за онези герои, които виждал от стената. Елена му посочила могъщия Агамемнон, хитроумния Одисей, Аякс Теламонид и Идоменей, критския цар. Като гледал тези герои, Приам се удивлявал и на красотата им, и на могъщия им войнствен изглед. В това време дошли вестоносците, изпратени от Хектор, да извикат Приам. Приам станал бързо, заповядал да запрегнат колесницата му и заедно с Антенор излязъл при войските през Скейската врата.

Агамемнон и Одисей пресрещнали стареца Приам. Принесени били жертви на боговете олимпийци. Произнесени били клетви да се спазва договорът. Тогава цар Приам се обърнал към войските на троянците и гърците с тези думи:

— О, храбри мъже, троянци и гърци! Аз ще се оттегля ей сега във великата Троя. Сили нямам да гледам двубоя между моя син Парис и могъщия цар Менелай. Само Зевс знае кому от тях е отредено да загине в този бой.

Приам си отишъл от бойното поле. А Хектор и Одисей отмерили място за двубоя; после сложили жребий в един шлем и го разтърсили, преди да го хвърлят, за да се види кому се пада пръв да хвърли копие. Жребият се паднал на Парис.

Парис и Менелай се въоръжили и излезли на мястото на двубоя, размахвайки тежки копия. Страшно святкали техните погледи; в тях горяла като ярък пламък омразата им един към друг. Изсилил Парис копието и го хвърлил по Менелай. То попаднало в грамадния щит на Менелай, но не го пробило. Острието на копието се подвило, като ударило о медта, която покривала щита. На висок глас се обърнал Менелай към Зевс, молейки го да му помогне да отмъсти на Парис, та занапред никой да не се осмелява да отплаща със зло за гостоприемство. Страшно замахнал цар Менелай с копието си и улучил щита на Парис. Копието пронизало щита, пробило и бронята на Парис и разрязало хитона му. Парис се спасил само защото бързо се отдръпнал настрана. Менелай извадил меча си и ударил с него Парис по шлема, но поради страшния удар мечът се разчупил на четири части, които отхвръкнали на разни страни. Като останал без меч, Менелай се хвърлил върху Парис, хванал го с ръка за шлема и го повлякъл по земята към редиците на гърците. Подбрадникът на шлема притиснал гърлото на Парис. Менелай щял да Бойна завлече Парис в гръцките редици, но в този момент дошла на помощ на своя любимец богинята на любовта Афродита. Тя разкъсала ремъка и в ръцете на Менелай останал само шлемът. Той искал да нанесе удар с копие на поваления на земята Парис, но богиня Афродита покрила Парис с тъмен облак и бързо го отнесла в Троя. Напразно Менелай търсил Парис; като хищен звяр обикалял той из троянските войски, но никой не можел да му посочи Приамовия син, макар че всички троянци го мразели. Цар Агамемнон високо се провикнал:

— Слушайте, троянци и гърци! Всички вие видяхте, че Менелай победи; нека ни върнат Елена и всичките задигнати от Парис Менелаеви съкровища, както и да ни платят данък.

Но Агамемноновите думи останали без отговор: не било съдено да се тури край на войната.