Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (78)

Свадата между Ахил и Агамемнон

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Вече девет години гърците държали Троя в обсада. Настъпила десетата година от величавата борба. В началото на тая година пристигнал в гръцкия стан Хриз, жрец на стрелометеца Аполон. Той молел всички гърци и преди всичко вождовете им да му върнат срещу богат откуп дъщерята Хризеида. Като изслушали Хриз, всички се съгласили да приемат срещу Хризеида богатия откуп и да я предадат на баща й. Но могъщият цар Агамемнон се разгневил и казал на Хриз:

— Старче, махай се и никога да не си посмял да се мернеш тук, при нашите кораби, иначе няма да те спаси и това, че си жрец на бог Аполон. Няма да ти върна Хризеида. Не, цял живот ще чезне тя в робство. Пази се да не ме разсърдиш, ако искаш да се завърнеш у дома си здрав и читав.

Хриз се уплашил, напуснал гръцкия стан и отишъл натъжен на морския бряг. Там, като вдигнал ръце към небето, той се помолил на великия Латонин син, бог Аполон:

— О, сребролъки боже! Чуй ме, чуй верния си служител! Отмъсти с твоите стрели на гърците за моята скръб и обида.

Чул Аполон жалбата на своя жрец Хриз. Бързо литнал той от светлия Олимп с лък и стрелник през рамо. Страшно дрънкали в стрелника златните стрели. Аполон се носел към стана на гърците, кипнал от гняв; лицето му било по-мрачно от нощта. Като долетял до стана на ахейците (гърците), извадил от стрелника си една стрела и я запратил в лагера. Страшно звъннала тетивата на Аполоновия лък. След първата стрела Аполон изпратил втора, трета — като град се посипали стрелите в гръцкия стан, носейки смърт. Страшен мор завърлувал всред гърците. Много гърци загивали. Навсякъде горели погребални клади. Сякаш бил настанал за гърците гибелният час.

Девет дни вилнеел вече морът. На десетия ден по съвет, даден от Хера, великият герой Ахил свикал на народно събрание всички гърци, за да решат какво да правят, как да умилостивят боговете. Когато всички воини се събрали, пръв се обърнал към Агамемнон със слово Ахил:

— Ние ще трябва да отплаваме обратно за родината, сине Атреев — започнал Ахил, — ти виждаш, че воините ни загиват и в боевете, и от мор. Но ако искаш, най-напред да попитаме гадателите: те ще ни кажат с какво сме си навлекли гнева на сребролъкия Аполон; поради какво е изпратил той гибелния мор на нашата войска.

Едва изрекъл това Ахил, когато се изправил прорицателят Калхас, който вече много пъти бил откривал на гърците волята на боговете. Той заявил, че е готов да разкрие с какво са разгневили далекострелния бог, но ще разкрие това само ако Ахил го защити от гнева на цар Агамемнон. Ахил обещал на Калхас своята защита и се заклел за това в Аполон. Едва тогава Калхас казал:

— Агамемнон поруга честта на неговия (на Аполон) жрец Хриз, като не прие от него богатия откуп за дъщеря му и го изгони от стана. Ние можем да умилостивим бога само като върнем чернооката Хризеида на баща й и като принесем в жертва на бога сто юнци (млади бикове).

Като чул какво казал Калхас, Агамемнон пламнал в страшен гняв срещу него и срещу Ахил; обаче виждайки, че все пак ще трябва да върне Хризеида на баща й, той най-сетне се съгласил, но поискал откупът за нейното връщане да бъде само за него. Ахил упрекнал Агамемнон в користолюбие. Това още повече разсърдило Агамемнон. Той се заканил, че чрез своята власт ще си вземе обезщетението за Хризеида от онова, което се е паднало на Ахил или на Аякс, или на Одисей.

— Безсрамни, коварни користолюбецо! — креснал Ахил. — Ти ни се заканваш, че ще отнемеш от нас наградите ни, макар че никой от нас никога не е получавал дял от наградите, равен на твоя. А ние сме дошли тук да се бием не за свое дело; дошли сме да помогнем на Менелай и на тебе. Ти искаш да ми отнемеш част от плячката, която ми се падна заради големите подвизи, извършени от мене. Тогава по-добре да се върна обратно в родната Фтия; аз не искам да увеличавам твоята плячка и твоите съкровища.

— Че какво пък, отивай си във Фтия! — креснал Агамемнон в отговор на Ахил. — От всички царе аз най-много мразя тебе! Ти единствен започваш раздори. Гневът ти не ме плаши. Виж какво ще ти кажа. Аз ще върна Хризеида на баща й, щом такова е желанието на бог Аполон, но в замяна на това ще ти отнема пленницата Бризеида. Ти ще разбереш колко по-голяма власт имам аз! Никой да не смее да се сравнява с мене по власт!

Страшен гняв обзел Ахил, когато чул тая закана на Агамемнон. Хванал меча си Тетидиният син; той вече го извадил наполовина от ножницата и бил готов да се нахвърли върху Агамемнон. Ала в този миг Ахил усетил леко допиране до косата си. Обърнал се той и в ужас се отдръпнал. Пред него, невидима за останалите, стояла великата дъщеря на Гръмовержеца Атина Палада. Тя била изпратена от Хера. Зевсовата жена не желаела да загине нито единият, нито другият от героите; те и двамата — и Ахил, и Агамемнон — й били еднакво скъпи. С трепет Ахил запитал богиня Атина:

— О, дъще на гръмовержеца Зевс, защо си слязла от високия Олимп? Нима си дошла тук, за да видиш как беснее Агамемнон? О, скоро ще погуби той себе си със своята гордост!

— Не, могъщи Ахиле — отвърнала светлооката Палада, — не за това съм дошла аз. Дошла съм да укротя твоя гняв, ако, разбира се, ти се подчиняваш на волята на боговете олимпийци. Не вади меч, задоволи се само с думите, с тях бичувай Агамемнон. Повярвай ми! Скоро тук, на същото това място, ще ти заплатят за, обидата с дарове, които ще бъдат многократно по-богати. Смири се и се подчини на волята на безсмъртните богове.

Ахил се покорил на волята на боговете: той прибрал меча си в ножницата и Атина пак се възнесла на светлия Олимп всред боговете.

Много гневни думи казал още Ахил на Агамемнон, наричайки го народен изедник, пияница, страхливец и куче. Ахил хвърлил скиптъра си на земята и се заклел в него, че ще дойде време, когато ще бъде нужна неговата помощ срещу троянците, но напразно Агамемнон ще го моли да помогне, след като тъй тежко го е оскърбил. Напразно старецът Нестор, мъдрият пилоски цар, се стараел да помири враждуващите. Агамемнон не послушал Нестор, не се смирил и Ахил. Разгневен, великият Пелеев син си тръгнал към шатрите заедно със своя приятел Патрокъл и храбрите мирмидонци. В гърдите му бясно клокочела злоба срещу оскърбилия го Агамемнон.

В това време цар Агамемнон заръчал да спуснат бързоходен кораб в морето, да натоварят на него жертви за бог Аполон и да откарат прекрасната дъщеря на жреца Хриз. Този кораб трябвало да отплава под командата на хитроумния Одисей за Тива, града на Еетион, а гърците в стана по нареждане на Агамемнон трябвало да принесат богати жертви на Аполон, за да го умилостивят.

Бързо се носел изпратеният от Агамемнон кораб по вълните на безбрежното море. Най-сетне пристигнал в пристанището на Тива. Гърците спуснали платната и спрели на пристанището. Одисей начело на отряд воини слязъл от кораба на брега, отвел прекрасната Хризеида при баща й и се обърнал към него със следното приветствие:

— О, служителю на Аполон! Аз дойдох тук по волята на Агамемнон, за да ти върна дъщерята. Докарахме и сто млади бикове, за да умилостивим с тия жертви великия бог Аполон, който изпрати тежко бедствие за гърците.

Зарадвал се старецът Хриз, че дъщеря му се е върнала, и нежно я прегърнал. Незабавно пристъпили към жертвоприношение в чест на Аполон. Хриз молел бога-стрелометец:

— О, сребролъки боже! Чуй ме! И по-рано ти си се вслушвал в молбите ми. Послушай ме и сега! Избави гърците от голямото бедствие, прекрати гибелния мор!

Чул Хризовата молба бог Аполон и турил край на мора в стана на гърците. А след като били принесени от Хриз жертвите на Аполон, било уредено великолепно угощение. Весело пирували гърците в Тива. Младежи разнасяли вино, като пълнели догоре чашите на пируващите. Гръмко се разнасяли величествените звуци на химна в чест на Аполон, пят от младежи гърци. До залез-слънце продължил пирът, а на сутринта, ободрени от съня, Одисей и неговият отряд си заминали обратно за големия стан. Аполон им изпратил попътен вятър. Като чайка се носел корабът по морските вълни. Той бързо стигнал до стана. Пътниците го изтеглили на брега и се разотишли по своите шатри.

Докато Одисей плавал за Тива, Агамемнон изпълнил и онова, с което заплашвал Ахил. Той повикал глашатаите Талтибий и Еврибат и ги изпратил да доведат Бризеида. С нежелание отивали пратениците на Агамемнон към шатъра на Ахил. Те го заварили седнал край шатъра и дълбоко замислен. Пратениците се приближили до могъщия герой, но в смущението си не могли да промълвят нито дума. Тогава Пелеевият син им казал:

— Здравейте, глашатаи! Зная, че вие в нищо не сте виновни, виновен е единствен Агамемнон. Вие сте дошли за Бризеида. Приятелю Патрокъл, предай им Бризеида. Но нека те самите бъдат свидетели, защото ще дойде време, когато аз ще бъда нужен, за да спася от гибел гърците. Не ще успее тогава загубилият разум Агамемнон да спаси гърците!

Проливайки горчиви сълзи, Ахил напуснал приятелите си, оттеглил се на пустинния бряг, протегнал ръце към морето и на висок глас призовал майка си, богиня Тетида:

— Майко, щом си ме родила обречен да живея кратко, защо тогава гръмовержецът Зевс ме лишава и от слава! Не, не ми даде той слава! Цар Агамемнон поруга моята чест, като ми отне наградата за моите подвизи. Майко, чуй ме!

Чула богиня Тетида призива на Ахил. Напуснала тя морските дълбочини и чудния дворец на бог Нерей. Като лек облак изплавала бързо от пенещите се морски вълни. Излязла Тетида на брега, седнала до нежно обичания свой син и го прегърнала.

— Защо ридаеш тъй горчиво, синко? — попитала тя. — Кажи ми какво ти тежи.

Ахил разказал на майка си колко тежко го е оскърбил Агамемнон. Той помолил майка си да възлезе до светлия Олимп и там да помоли Зевс да накаже Агамемнон. Нека Зевс помогне на троянците, нека прогонят те гърците чак до корабите им. Нека да разбере Агамемнон колко неразумно е постъпил, като е оскърбил най-храбрия от гърците. Ахил уверявал майка си, че Зевс няма да откаже да задоволи молбата й. Достатъчно е само тя да напомни на Зевс как му е помогнала веднъж, когато олимпийските богове били замислили да го свалят и го оковали. Тогава Тетида повикала сторъкия великан Бриарей да помогне на Зевс; като го видели, всички богове се объркали и не посмели да вдигнат ръка срещу Зевс. Нека Тетида напомни това на великия Зевс Гръмовержец и той няма да откаже да изпълни молбата й. Така молел Ахил майка си Тетида.

— О, обични синко — извикала, горчиво плачейки, Тетида, — защо ли те родих да преживееш толкова нещастия! Да, твоят живот ще бъде кратък, близък е вече краят ти. И ето те сега — и недълговечен, и от всички най-нещастен! О, не скърби така! Аз ще възляза на светлия Олимп, там ще помоля гръмовержеца Зевс да ми помогне. А ти остани в шатъра си и не вземай вече участие в боевете. В момента Зевс е напуснал Олимп; той и всички безсмъртни са заминали на пиршество при етиопците. Но когато след дванадесет дни Зевс се завърне, аз ще коленича в нозете му и, надявам се, ще го склоня!

Тетида оставила печалния си син и той се върнал при шатрите на своите храбри мирмидонци. От този ден Ахил не участвувал нито в събранията на вождовете, нито в боевете. Натъжен седял той в своя шатър, при все че жадувал за бойна слава.

Изминали единадесет дни. На дванадесетия ден рано сутринта заедно със сивата мъгла литнала Тетида от морските дълбочини нагоре към светлия Олимп. Там тя паднала пред краката на Зевс, обгърнала коленете му и умолително протегнала към него ръце, като докоснала брадата му.

— О, татко наш! — молела го Тетида. — Моля те, помогни ми да отмъстя заради сина си. Изпълни молбата ми, ако някога и аз съм ти направила услуга. Изпращай победа на троянците дотогава, докато гърците не започнат да умоляват моя син да им помогне, докато не му въздадат големи почести.

Облакогонецът Зевс дълго не отговарял на Тетида. Но тя не преставала да го моли. Най-сетне, като въздъхнал дълбоко. Гръмовержецът рекъл:

— Знай, Тетидо! Със своята молба ти предизвикваш гнева на Хера; тя ще ми се сърди. И без това постоянно ме укорява, че помагам на троянците в боевете. Но ти напусни сега високия Олимп, за да не те види Хера. Обещавам да изпълня молбата ти. Ето ти знамение, че ще изпълня обещанието си.

Като казал това, Зевс страшно се навъсил, космите на главата му настръхнали и цял Олимп се разтърсил. Тетида се успокоила. Бързо литнала тя от високия Олимп и потънала в морската бездна.

А Зевс отишъл на пира, на който се били събрали боговете. Всички те станали, за да поздравят Зевс; нито един не посмял да остане седнал при появяването му. Когато царят на боговете и на хората седнал на златния си трон, Хера, която видяла, че Тетида идвала при Зевс, се обърнала към него:

— Кажи ми, коварни мъжо — рекла Хера на Зевс, — с кого от безсмъртните ти се съвещава тайно? Ти винаги криеш от мене мислите и намеренията си.

— Херо — отговорил й Зевс, — недей смята, че когато и да било ще знаеш всичко, за каквото аз мисля. Онова, което може да се знае, ти ще го знаеш преди другите богове, но не се опитвай да узнаеш всичките ми тайни и не питай за тях.

— О, облакогонецо — отвърнала Хера, — ти знаеш, че никога не съм се старала да узная твоите тайни. Ти винаги решаваш всичко без мене. Но страхувам се, че днес Тетида те надума да отмъстиш за сина й Ахил и да погубиш множество гърци. Зная, че ти си обещал да изпълниш молбата й.

Страшно изгледал Зевс Хера, доядяло го на жена му, задето вечно следи всичко, което той върши. Гневно й заповядал Зевс да седи мълчешком и да му се подчинява, ако не иска да бъде наказана. Хера се изплашила от гнева на Зевс. Тя седяла, без да продума, на златния си трон. Изплашени били и боговете от това скарване на Зевс с Хера. Станал тогава куцият бог Хефест; той укорявал боговете, че започват да се карат заради смъртни.

— Та ако вземем да се караме заради смъртни, никога няма да има веселие на пировете на боговете — така казвал бог Хефест и молел майка си Хера да се подчини на силата на Зевс, тъй като той е страшен в гнева си и може да смъкне от троновете им всичките богове олимпийци.

Хефест припомнил на Хера как Зевс запратил на земята самия него, задето се притекъл да помогне на майка си, когато мълниеметецът Зевс се бил ядосал на нея. Хефест взел чаша, напълнил я с нектар и я подал на Хера. Тя се усмихнала. А Хефест, накуцвайки, започнал да загребва нектар от съда и да го поднася с чаши на боговете. Засмели се всички богове, като видели как куцият Хефест се клатушка из чертога, в който пирували. Отново на пира на боговете зацарило веселие и те спокойно пирували до залез-слънце под звуците на златната Аполонова китара и пеенето на музите. А когато пирът привършил, боговете се разотишли по своите покои и целият Олимп потънал в мирен сън.